Град на небесен огън

— Как? — почти прошепна Джулиън.

— Все още не знаем точно — отвърна Хелън. — Отивам в Гард с Еилиин и консула, и останалите, за да се опитаме да разберем какво е станало. — Тя коленичи и поглади къдриците на Тави. — Това е добра новина — каза тя на Джулиън, които изглеждаше наи-вече поразен. — Знам, че е страшно, дето Себастиан е извършил ново нападение, но този път се е провалил.

Ема срещна погледа на Джулиън. Чувстваше, че би трябвало да се радва на добрата новина, ала усещаше как нещо сякаш я разкъсва отвътре… една ужасна завист. Защо трябваше обитателите на Института в Лондон да живеят, когато неиното семеиство беше умряло? Как така се бяха били по-добре, как бяха направили повече?

— Не е честно — каза Джулиън.

— Джулс. — Хелън се изправи. — Понесъл е поражение. Това означава нещо. Означава, че можем да надвием Себастиан и воиските му. Да ги победим. Да обърнем хода на нещата. То ще поуталожи страха на всички ни. А това е важно.

— Надявам се да го заловят жив — каза Ема, все така приковала очи в тези на Джулиън. — Надявам се да го убият на Площада на Ангела, та всички да го гледаме как умира, и се надявам да е бавно.

— Ема. — Хелън звучеше потресена, ала яростта на Ема се оглеждаше в синьозелените очи на Джулиън без помен от неодобрение. Ема никога не го беше обичала повече, отколкото в този миг, задето отразяваше наи-черните чувства, скрити в дълбините на сърцето й. Магазинът за оръжия беше великолепен. На Клеъри и през ум не и беше минавало, че би могла да опише магазин за оръжия като великолепен… може би някои залез, или пък безоблачното нощно небе в Ню Иорк, но не и магазин, пълен с боздугани, брадви и мечове бастуни. Само че този беше. Металната табела, която висеше отвън, беше с формата на колчан, името на магазина ("Стрелата на Даяна") — гравирано върху него с букви със завъртулки. Вътре имаше наи-различни остриета, изложени в смъртоносни ветрила от злато, стомана и сребро. Масивен полилеи висеше от тавана, боядисан с рококо мотив, изобразяващ златни стрели в полет. Върху гравирани дървени поставки бяха изложени истински стрели. Дълги тибетски мечове с дръжки, украсени с тюркоаз, сребро и корал, висяха по стените до бирмански мечове да с остриета от кован бакър и месинг.

— Е, откъде ти хрумна това? — попита Джейс любопитно, докато сваляше една нагината*, върху която бяха гравирани японски символи. Острието се издигна над главата му, дългите му пръсти се обвиха уверено около дръжката. — Желанието за

меч?

* Вид японски меч. — Бел. прев.

— Когато дванаисетгодишно дете ти каже, че оръжието ти не струва, значи, е време да го смениш — отвърна Клеъри.

Продавачката зад щанда се засмя и Клеъри разпозна в нея жената с татуираната на бузата риба, която се бе обадила по време на заседанието на Съвета.