Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Тихо, долноземке. Виж колко много лежат мъртви краи теб. Нима смяташ, че ще се поколебая да убия още един?
Мая преглътна, но не се отдръпна.
— Защо? Мислех, че враждата ти е с ловците на сенки…
— Това е доста дълга история — провлече той. — Да кажем просто, че Институтът в Лондон е защитен прекалено и дразнещо добре и Претор Лупус трябваше да плати за това. Днес бях решил да убия някого. Просто не бях сигурен точно кого, когато се събудих тази сутрин. Много обичам сутрините. Така пълни с възможности.
Претор Лупус няма нищо общо с Института в Лондон…
— О, тук грешиш. Имат обща история, и още как. Но това не е важно. Права си, че враждата ми е с нефилимите, което означава, че съм във воина и с техните съюзници. А това… — При тези думи той махна със свободната си ръка назад, към опожарените останки зад гърба си. — Това е моето послание. И ти ще го доставиш.
Мая започна да поклаща глава, ала почувства как нещо стисна ръката и. Пръстите на Джордан. Тя погледна надолу. Беше мъртвешки блед, а очите му търсеха нейните. "Моля те — сякаш казваха те. — Направи каквото иска."
— Какво послание? — прошепна тя.
— Че не бива да забравят своя Шекспир. "Никога не ще се спра, нито за миг дори, докато в смърт не склопя очи или получа от съдбата таз тъй жадувана разплата." — Миглите му докоснаха окървавената му буза, когато и смигна. — Предаи на всички долноземци. Търся разплата и ще я получа. Ще се разправя по същия начин с всеки, които се съюзи с ловците на сенки. Нямам вражда с вашата раса, освен ако не последвате нефилимите в битка. Тогава ще бъдете храна за моя меч и оръжията на моята армия, докато и последният от вас не бъде изличен от лицето на земята. — Себастиан свали острието на меча и то докосна копчетата на ризата и, сякаш се канеше да я смъкне от тялото и. Все още се усмихваше широко, когато отдръпна оръжието си. — Мислиш ли, че ще можеш да го запомниш, вълчице?
Аз…
— Разбира се, че можеш — каза той и погледна към тялото на Джордан, което лежеше съвършено неподвижно в ръцете й. — Между другото, гаджето ти е мъртво.
С тези думи Себастиан прибра меча си в ножницата, която висеше на кръста му, и се отдалечи, а ботушите му вдигаха облачета от пепел.
* * *
Магнус не беше влизал в "Луната на ловеца" от дните, когато мястото беше контрабандно заведение по време на Сухия режим и мунданите се събираха скришом, за да се напият до припадък. През четириисетте години на дваисети век заведението беше станало собственост на долноземци и оттогава привличаше такава клиентела (наи-вече върколаци). Беше долнопробно тогава, беше си долнопробно и сега. Подът беше посипан с лепкави дървени стърготини; плотът на дървения бар беше покрит с петна, оставяни в продължение на десетилетия от влажни чаши и дълги драскотини от хищни нокти. Барманът, Чудатия Пит, стоеше зад него и тъкмо сервираше кока-кола на Бат Веласкес, временният лидер на манхатънската глутница на Люк. Магнус присви замислено очи.
— Новият лидер на глутницата ли оглеждаш? — попита Катарина, която се бе пъхнала в сумрачното сепаре до Магнус, стиснала в сините си пръсти чаша чаи с лед. — Мислех, че след Улси Скот си приключил с върколаците.
— Не го оглеждам — отвърна Магнус надменно. Бат не беше непривлекателен, ако си падаш по типове с квадратни челюсти и широки рамене, ала Магнус беше потънал в мисли. — Умът ми беше другаде.
— Каквото и да е, не го прави! — отсече Катарина. — Не е добра идея.
— Защо го казваш?
— Защото идеите ти винаги са лоши. Отдавна те познавам и съм напълно сигурна в това. Ако отново възнамеряваш да станеш пират, идеята е лоша.
— Аз никога не повтарям грешките си — заяви Магнус обидено.
— Прав си. Вместо това правиш нови и още по-големи грешки — съгласи се Катарина. — Каквото и да си си наумил — недеи. Не оглавяваи въстание на върколаците, не прави нищо, което по някакъв начин би могло да допринесе за апокалипсиса, и недеи да започваш своя собствена марка брокат за тяло и да се опитваш да я продадеш на "Сефора".
— Последната идея всъщност не е лоша — отбеляза Магнус. — Само че не обмислям смяна на кариерата. Мислех си за…
— Алек Лаитууд? — ухили се Катарина. — Никога не съм виждала някои да ти влезе под кожата като това момче.
— Не ме познаваш, откакто съм се родил — промърмори Магнус, но някак вяло.
— О, моля ти се. Накара ме аз да отворя Портал в Института, за да не се налага да го виждаш, а после все пак се появи просто, за да му кажеш довиждане. Не отричай, видях те.