Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Добро утро, дневни вампире — каза Рафаел.
— Ти пък какво правиш тук? — сопна се Саимън. Чувстваше се мръсен, сърдит и му се повдигаше. И все още носеше риза с волани. — Наистина ли е утро?
— Беше заспал, сега си буден — утро е. — Рафаел изглеждаше неприлично весел. — А що се отнася до това, какво правя тук — тук съм заради теб, разбира се.
Саймън се облегна на решетките зад себе си.
— Какво означава това? И как всъщност влезе?
Рафаел го погледна съжалително.
— Клетката се отключва отвън. Изобщо не ми беше трудно да вляза.
— Е, това от самота и желание да си пообщуваш с някого като с брат ли е, или? — попита Саимън. — Последния път, когато те видях, ме помоли да ти бъда телохранител, а когато ти отказах, недвусмислено намекна, че ако някога изгубя Знака на Каин, ще ме убиеш.
Рафаел му се усмихна.
— Е, ще ме убиваш ли? — продължи Саимън. — Трябва да ти кажа, че би било адски недодялано. Вероятно ще те заловят.
— Да — съгласи се Рафаел замислено. — Мориин дълбоко ще се натъжи от кончината ти. Веднъж само споменах идеята да те продадем на безскрупулни магьосници и тя изобщо не остана във възторг. Жалко. С целителните си качества кръвта на дневните вампири струва доста пари. — той въздъхна. — Би било чудесна възможност. Уви, Мориин е прекалено глупава, за да види нещата от моята гледна точка. Вместо това предпочита да те държи тук, издокаран като някаква кукла. Но разбира се, тя е луда.
— Бива ли да говориш такива неща за своята кралица?
— Имаше време, когато исках да те видя мъртъв, дневни вампире — подхвърли Рафаел нехаино, сякаш му казваше, че някога е имал намерение да му купи кутия с бонбони. — Ала сега имаме по-голям враг. Ти и аз — ние сме на една и съща страна.
Решетките на клетката се впиваха неприятно в гърба на Саимън и той се раздвижи.
— Мориин? Откраи време искаш да застанеш начело на вампирите, а ето че тя те измести.
Рафаел се озъби.
— Мислиш, че е просто борба за надмощие? Нищо не разбираш. Преди Мориин да бъде превърната, тя е била наплашена и измъчвана до лудост. Когато се надигнала, е трябвало да изпълзи от ковчега, пробиваики си път с нокти. Не е имало кой да я научи. Кой да й даде първата й кръв. Както сторих аз за теб.
Саимън го зяпна. Изведнъж си спомни гробището, как се показва от земята в студения въздух и пръст; спомни си глада, раздиращия глад и Рафаел, които му подхвърля торбичка с кръв. Никога не бе гледал на това като на услуга или добрина, ала ако не беше получил първото си хранене, щеше да се нахвърли на всяко живо същество, изпречило се на пътя му. Почти го беше направил с Клеъри. Именно Рафаел не беше допуснал това да се случи.
Именно Рафаел го беше пренесъл от "Дюмор" в Института; оставил го бе окървавен на предните стъпала, когато не можеха да продължат повече, и беше обяснил на приятелите му какво се е случило. Саимън предполагаше, че Рафаел би могъл да се опита да го скрие, да излъже нефилимите, но той бе казал истината и си бе понесъл последствията.
Рафаел никога не се бе отнасял особено добре със Саимън, но по един особен начин се придържаше към свой странен кодекс на честта.
— Аз те създадох — каза Рафаел. — Моята кръв във вените ти те превърна във вампир.
— Открай време казваш, че съм ужасен вампир — изтъкна Саймън.
— Не очаквам благодарност от теб. Никога не си искал да бъдеш това, което си. Нито пък Мориин, предполагам. Тя полудя, когато беше превърната, и все още е луда. Убива, без да се замисли. Не и идва на ума, че с някое от немарливите си убииства може да издаде съществуването ни на хората. И през ум не и минава, че ако вампирите убиват, без да е необходимо и без да му мислят, един ден няма да остане повече храна.
— Хора — поправи го Саймън. — Няма да останат повече хора.
— Ти наистина си ужасен вампир — каза Рафаел. — Но това ни свързва. Ти искаш да защитиш хората. Аз искам да защитя вампирите. Целта ни е една и съща.
— Убий я тогава — рече Саймън. — Убий Морийн и оглави клана.
— Не мога — мрачно отвърна Рафаел. — Останалите от клана я обичат. Те не виждат дългия път, мрака на хоризонта. Виждат единствено свободата да убиват и да се хранят на воля. Да не се подчиняват на Съглашението, да не следват никакви закони. Морийн им даде цялата свобода на света и те ще се погубят с нея. — Тонът на Рафаел беше горчив.
— Наистина те е грижа какво ще се случи с клана — учудено каза Саимън. — От теб би излязъл добър лидер.