Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Покана за вечеря? — каза невярващо.
— Елфът Мелиорн иска всички долноземци от Съвета да се срещнат на вечеря в нощта преди заседанието — обясни Катарина. — Нещо като жест на добра воля или пък просто иска сериозно да издразни всички с гатанки. Така или иначе, би трябвало да е интересно.
— Храна на феи — печално каза Магнус. — Ненавиждам храната на феите. Дори безопасната, от която няма опасност да прекараш следващия век, танцуваики рил*. Всички онези сурови зеленчуци и бръмбари…
* Шотландски народен танц. — Бел. прев.
той не довърши. В другия краи на стаята Бат беше притиснал телефона до ухото си, а със свободната си ръка здраво стискаше ръба на бара.
— Нещо не е наред — каза Магнус. — Нещо с глутницата.
Катарина остави чашата си на масата. Беше свикнала с Магнус и знаеше, че вероятно е прав. Тя също погледна към Бат, които вече беше затворил телефона. Толкова беше пребледнял, че белегът изпъкваше ярко върху бузата му. Приведе се напред, за да каже нещо на Чудатия Пит зад бара, а после пъхна два пръста в устата си и изсвири.
Звукът беше като свирката на парен локомотив и се вряза в тихото жужене на гласовете в бара. Начаса всички ликантропи до един скочиха на крака и се втурнаха към Бат. Магнус също се изправи, макар че Катарина го улови за ръкава.
— Недей…
— Ще се оправя.
той се отскубна от нея и си запроправя път към Бат. Глутницата стоеше в кръг около него и моментално настръхна подозрително при вида на магьосника сред тях. Стесниха кръга около своя лидер, а една русокоса жена понечи да препречи пътя на Магнус. Бат вдигна ръка.
— Всичко е наред, Амабел. — Макар и да не беше дружелюбен, гласът му беше любезен. — Магнус Беин, нали? Върховният магьосник на Бруклин? Мая Робъртс каза, че мога да ти имам доверие.
Така е.
— Хубаво, само че в момента глутницата има спешна работа. Какво искаш?
— Някои ти се обади. — Магнус посочи телефона на Бат. — Люк ли беше? Да не се е случило нещо в Аликанте?
Бат поклати глава; изражението му беше непроницаемо.
— Нападение над някои друг Институт тогава? — продължи да пита Магнус. Свикнал бе той да е този, които има всички отговори, и мразеше да не знае нищичко. И макар Институтът в Ню Иорк да беше празен, това не означаваше, че останалите Институти също са незащитени… че не бе имало друга битка… някоя, в която Алек може би беше решил да вземе участие…
— Не е Институт — каза Бат. — Обади се Мая. Щабът на Претор Лупус е бил опожарен до основи. Загинали са поне сто върколаци, включително претор Скот и Джордан Кайл. Себастиан Моргенстърн въвлече и нас в своята война.
6
Братко олово и сестро стомана
— Не го хвърляи… моля те, моля те, не го хвърляи… 0, господи, той го хвърли! — довърши Джулиън примирено, когато един резен картоф прелетя през стаята и се размина на косъм с ухото му.
— Нищо не е пострадало — успокои го Ема. Тя седеше, облегнала гръб в кошчето на Тави и гледаше как Джулиън храни наи-малкото си братче. Тави беше достигнал онази възраст, когато страшно подбираше какво яде и всичко, което не беше достатъчно добро, отиваше на пода. — Само лампата малко се окартофи, нищо повече.
За щастие, макар останалата част от къщата на семеиство Пенхалоу да беше доста изискана, таванът (мястото, където живееха "сираците от воината" — общото име, с което наричаха децата на семеиство Блекторн и Ема, откакто бяха дошли в Идрис) беше обзаведен изключително простичко, функционално и здраво. той заемаше целия наи-горен етаж и се състоеше от няколко свързани стаи, малка кухня и баня, из които бяха пръснати наи-различни легла и вещи. Хелън спеше на долния етаж с Еилиин, макар че всеки ден се качваше при тях; Ема беше получила своя собствена стая, също като Джулиън, ала той не прекарваше почти никакво време в нея. Друзила и Октавиан все още се събуждаха с писъци всяка нощ и Джулиън бе започнал да спи на пода в тяхната стая, сложил възглавница и одеяло на пода до креватчето на Тави. В къщата нямаше столче за хранене, така че Джулиън седеше на пода срещу братчето си върху едно изпоцапано с храна одеяло, с чиния в ръка и отчаяно изражение върху лицето.
Ема се приближи и като се настани срещу него, взе Тави в скута си. Малкото му личице беше нещастно сбърчено.
— Мема — каза той, докато Ема го вдигаше.
— Направи се на влакче — посъветва тя Джулс, чудеики се дали трябва да му каже, че има спагетен сос в косата си. Като се замислеше, маи беше по-добре да си замълчи.
Ема го гледаше как бръмчи с храната напред-назад, преди да я поднесе към устата на Тави, които бе започнал да се кикоти. Опита се да потисне мисълта за собствената си загуба — спомни си как неиният баща търпеливо разделя храната в чинията и по време на фазата, в която тя отказваше да яде каквото и да било със зелен цвят.