Град на небесен огън

Клеъри кимна и Даяна сви устни.

— Горкото дете — каза тя. — А и семеиство Блекторн. Да изгубиш толкова много от близките си с един-единствен ужасяващ замах… ще ми се да можех да направя нещо за тях.

— И на мен — рече Клеъри.

Даяна я погледна преценяващо, а после се мушна зад щанда. Показа се отново миг по-късно, държейки меч, дълъг колкото ръката на Клеъри от китката до лакътя.

— Какво ще кажеш за този?

Клеъри спря поглед върху оръжието. Несъмнено беше красиво. Ефесът, главичката му и гардът бяха от злато, украсено с обсидиан, а острието беше от сребро, толкова тъмно, че изглеждаше почти черно. Клеъри бързо прехвърли през ума си видовете оръжия, които беше запаметявала на уроците си — ятагани, саби, шпаги, мечове.

— Чинкуеда?* — предположи тя.

* Къс италиански меч или дълга кама. — Бел. прев.

— Къс меч. А я виж това. — Даяна завъртя меча. От другата страна на острието, по протежение на браздата в средата му имаше черни звезди.

— О! — Сърцето на Клеъри задумка болезнено; тя направи крачка назад и едва не се блъсна в Джеис, които се бе приближил, мръщеики се. — Това е Моргенстърнов меч.

— Да, така е. — Погледът на Даяна беше проницателен. — Много отдавна родът Моргенстърн поиска от Уеиланд Ковача да изработи два меча. Комплект. Един по-голям и един по-малък, за баща и неговия син. Тъи като името Моргенстърн означава "Утринна звезда" или "Зорница", и двата били кръстени на различни аспекти на самата звезда. По-малкият, този тук, бил наречен Хеосфорос, което означава "носител на зората", а по-големият — Фосфорос, или "носител на светлина". Несъмнено вече си виждала Фосфорос, защото той принадлежеше на Валънтайн Моргенстърн, а сега принадлежи на сина му.

— Знаеш кои сме. — Думите на Джейс не бяха въпрос. — Знаеш коя е Клеъри.

— Светът на нефилимите не е голям. — Даяна местеше поглед между тях. — Аз съм член на Съвета. Виждала съм те да даваш показания, дъще на Валънтайн.

Клеъри погледна меча със съмнение.

— Не разбирам. Валънтаин никога не би се отказал от меч, принадлежащ на рода му. Откъде го имате?

— Жена му го продаде — отвърна Даяна. — На баща ми, които притежаваше този магазин преди Въстанието. Беше неин. Сега би трябвало да бъде твой.

Клеъри потрепери.

— Виждала съм двама души да носят по-големия брат на този меч. Мразех и двамата. Сега в света не е останал никои Моргенстърн, които да е посветил живота си на друго, освен на злото.

— Има те теб — каза Джейс.

Клеъри го погледна, ала изражението му беше непроницаемо.

— Така или иначе, не бих могла да си го позволя — рече тя. — Направен е от злато и черно злато, и адамас. Нямам достатъчно пари за подобно оръжие.

— Ще ти го дам — каза Даяна. — Права си, че хората ненавиждат Моргенстърновци; разказват истории, че в мечовете била заключена смъртоносна магия, която можела да погуби хиляди наведнъж. Разбира се, в тези истории няма никаква истина и все пак… това не е оръжие, което бих могла да продам някъде другаде. Дори да исках. То трябва да попадне в добри ръце.