Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Изабел се изправи на крака, погледът й бе фиксиран върху лицето на Мира. Тя обви ръце около себе си.
— Бойл е убил още една магьосница, нали?
Мира поклати глава и облиза устни.
— Уби две.
За дълъг момент стаята бе напълно смълчана. Устата на Мира се отвори и се затвори. Вероятно се бе възпряла преди да изрази мисълта си, надявайки се да изчезне някак.
Томас се опита да направи гласа си възможно най-нежен и топъл.
— Моля те, Мира, просто го кажи.
Тишина цареше за още един момент, преди Изабел да изрече:
— Кои бяха те?
Изречението се изстреля от Мира в скоропоговорка:
— Двадесет и една годишен воден магьосник на име Брандън Майкълс и възрастна огнена магьосница на име Мари Хат.
Мира се обърна в ръцете на Джак за утеха и им обърна гръб, когато продължи, думите й бяха приглушени от гърдите на Джак.
— Така бях настроена за всичко свързано с Бойл, че чух цялото убийство. Оказах се затворена в него, затънала в нещо като психически плаващи пясъци. Беше… — Гласът й секна и тя се свлече.
Мира нямаше нужда да обяснява. Той разбираше какво бе преживяла чрез тях. Думите й го удариха в слънчевия сплит. Той затвори очи и наведе глава. До него Изабел си пое накъсано дъх.
Съсредоточаване. Той трябваше да се съсредоточи върху това, което можеха да сторят.
— Какво друго знаем? — Гласът на Томас звучеше пресилено дори в собствените му уши.
Джак проговори за първи път.
— След като Мира бе способна да получи пълните им имена, си позволих да наредя на Ингрид да организира магьосниците от района на убийството да отидат на мястото незабавно. Разбрах, че Адам и Тео са на път за натам. Тя ще се залови с процеса по уведомяване на близките.
— Преди колко време научи за това?
— Преди няколко минути.
Той хвърли поглед на Изабел, която бе забила неподвижен поглед в пода. Тя бе затегнала захвата на ръцете си около себе си и лицето й бе пребледняло. Дали се бореше със спомените как е открила сестра си? Томас искаше да отиде до нея, да плъзне ръце около нея, но интуицията му подсказваше, че това е последното нещо, което тя иска точно в момента.
Той все пак я приближи. Имаше разлика между това какво иска и от какво има нужда. Томас не беше сигурен дали Изабел изобщо схваща кое е най-добро за нея.
Плъзна ръце около нея. Тя застина до него и Томас си помисли за момент, че може да го отблъсне, но тя се отпусна, разтапяйки се до него и отпускайки глава на рамото му.
— Толкова силно се опитах да спася онова момиченце, а той просто избра други магьосници, които да заемат мястото й. — Шепотът й звучеше едновременно като коприна и пясък. — Богиньо, двама вместо една.
Томас затвори очи и я целуна по главата.
— Зная. — След това по-силно: — Къде е мястото?
Мика отговори.
— Складът на ъгъла на "Търстън" и "Мейпъл".
— Джак, заведи Мира да се види с доктор Оливър. — Притесняваше се, че е изкарала нещо толкова стресиращо, докато е бременна.
— Вече е в списъка ми за неотложни неща за вършене — отговори Джак.
Изабел мигновено се отдръпна от прегръдката на Томас.
— Хайде.
На Томас му трябваше момент, за да отговори.
— Не мисля, че това е добра идея. не и за теб във всеки случай.
Тя го стрелна с поглед, който накара топките му да замръзнат.
— О, не, няма да го направиш. Виждаш ли? Тук мачото и защитническото поведение спират да бъдат секси и започват да дразнят. Както и да е, аз съм единствената, която може да получи достъп до паметта на влагата. Това е една от причините, поради които ме нае, нали?
Без да чака отговор, тя се обърна на пета и излезе през вратата.
ТРИНАДЕСЕТ
КОГАТО СТИГНАХА СКЛАДА БЕ минало здрач и звезди блещукаха в ясното черно небе. Няколко часа по-рано валеше като из ведро, оставяйки въздуха леко влажен. Сега Изабел придърпа тази успокояваща влага около себе си като плащ.
Нощта беше прекадено хубава за работата, която вършеха.
Адам бе първият, който ги посрещна, когато Изабел и Томас влязоха в огромния, ярко осветен склад. Вътре едновременно бяха убити две магьосници, магията бе изсмукана от центъра на душите им, а костите им бяха изпразнени от съдържание.
Изабел получи проблясък на спомен — кръв, неестествено преплетени крайници, — но спря рязко, стисна плътно очи и с усилие на волята си го отпрати.
Топлата длан на Томас докосна ръката й.
— Добре ли си?
Тя отвори очи и му хвърли бегъл поглед. Той разтвори устни, но, преди да изрече думите — без съмнение отнасящи се до сестра й, — тя го подмина.