Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Накрая бяха на едно ниво, въпреки факта, че той беше по-силен физически.
Изабел се обърна и стовари тренировъчното си острие върху неговото под формата на широка дъга. Той хвърли оръжието си, препречвайки я и придърпвайки я с гръб към себе си. Томас имаше нужда да я докосне, само за малко.
Тя го потупа по гърдите и застина, дишайки тежко. След това метна тренировъчния си меч на пода и се обърна в обятията му, повдигайки се на пръсти, за да завладее устата му в дълбока целувка.
Той отстъпи крачка назад при изливащата се от нея страст, но тя пристъпи заедно с него, увивайки ръце около него и захапвайки долната му устна. Тя имаше вкус на гореща магия и настойчивост и се държеше така, сякаш би умряла, ако той не отвърне на страстта й.
Без да прекъсва контакта с устата й, Томас я взе в ръце, коленичи и я положи на пода. Изабел уви крака около кръста му. Той балансира над нея, покривайки тялото й и положи уста върху нейната, за да поеме контрола над дивата целувка.
Тялото на Томас тръпнеше от усещането за нея, сякаш всяка молекула бе включена на честотата на Изабел.
Така той узна, въпреки твърдостта на тялото му и силното желание да я съблече и да я вземе направо върху пода, въпреки страстта, с която тя преплиташе език и устни с неговите… че нещо не беше наред.
То бе в очите й тази сутрин, в начина, по който тя хвърли тялото и душата си в спаринга и в начина, по който му се нахвърляше сега.
Бягство. Отвличане на вниманието.
Така му се струваше. Сякаш тя се опитваше да се удави в стимули, за да избегне мисълта за това, което я тревожеше. Затова го бе искала и първия път. Всичко да изчезне за известно време. Това му бе казала в библиотеката.
— Какво не е наред? — промърмори той срещу устните й.
— Нищо. — Тя поднови нападението срещу устните му и прокара нокти по голия му гръб. Той потрепери срещу нея, желание пламна в слабините му и заля ума му.
— Изабел — прошепна той между целувките, — знам, че нещо те тревожи.
— Грешиш. — Тя се притисна към него. Възхитителната топлина от интимните й части потърка дължината на пениса му през плата на дрехите им.
Томас изпусна нишката на мисълта си.
Трябваше огромна сила, за да хване китките й и да ги прикове на пода от двете й страни. Тя застина моментално, взирайки се нагоре в очите му. Не похотта ги потъмняваше в момента, а ръба на паниката.
Защо паника?
— Изабел, не лъжи.
Проблясъкът на паниката се оттегли и изражението й се отпусна.
— Притесняваш се прекалено много, Томас.
— Мога да кажа, че нещо те тревожи.
Тя въздъхна.
— Може би. И какво, ако е така?
Той пусна китките й и се стовари по гръб, дишайки тежко. Учестеният му сърдечен ритъм нямаше нищо общо със спаринга им. Нито твърдият му като камък пенис. Мъжкарят в него искаше просто да я вземе, проклинайки причините, поради които тя искаше да се хвърли в решителен, бърз секс тук на пода.
Искаше я, искаше я толкова много, че пенисът му се бе втвърдил още при първото докосване на тялото й до неговото. Бе трудно да устои на мисълта да издърпа дрехите й и да я претърколи под себе си, разтваряйки бедрата й и потапяйки пениса си в тази мека, топла и изпълнена с желание жар.
Но копнежът му към Изабел премина отвъд физическото.
Изабел се претърколи и седна, придърпвайки колене до гърдите си с едно малко движение.
— Може би нещо ме тревожи, но предпочитам да го запазя за себе си, ако не възразяваш.
Той се изправи до седнало положение, косата се спускаше по раменете му.
— Искаш да използваш секса с мен като начин да избягаш. Добре. Но първо трябва да се изравниш с мен. — Гласът му излезе рязък и студен.
— Томас, аз…
Вратите на балната зала се отвориха със замах и Мира се втурна в стаята, лицето й бе бледо и изпито. Джак и Мика я следваха.
Томас скочи на крака. Студенина се сгърчи в стомаха му заради израженията на лицата им и психическата представа, която получи от Мира. Беше нещо наистина лошо. Демонът бе убил отново.
Мира не си направи труда да изнася встъпления, вероятно разчитайки по изражението на Томас, че вече знае.
— По-зле е отколкото си представяш. Знам, защото чух всичко.
Джак пристъпи зад нея и я обгърна с ръце, дланите му се отпуснаха върху малката издатина на корема й.