Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Брунхилда се разхълца. • Към нея без да зърва,
със свитата Кримхилда • прекрачи в храма първа.
Тогава породи се • безжалостна омраза.
Помръкна поглед, влага • в очи се забеляза.
Дори със свойте псалми • таз служба в храма Божи
Брунхилда на голямо • мъчение подложи —
такъв гнет ней притисна • сърцето и душата.
Умряха сетне воини • в безмилостна разплата.
С придворните Брунхилда • край храма се изправи:
„Ще трябва да накарам • Кримхилда да разправи
защо за мен хапливо • злословия подмята.
Ако се Зигфрид хвали, • рискува си главата.“
Кримхилда се зададе • с витязи неколцина.
С въпрос Брунхилда спря се • пред своята роднина:
„От думите изпитах • големи горчила.
Кое доказва, аз че • държанка съм била?“
„Не ме бавете“ — зла бе • Кримхилда все така. —
„Свидетел е тоз пръстен • на моята ръка,
донесен ми от Зигфрид, • при вас като е бил.“
Не помнеше Брунхилда • ден по-лош и унил.
„Тоз златен пръстен“ — рече — • „го някой бе откраднал
и дълго време смятах, • че вече е пропаднал.
Сега си проличава • мен кой го бил отнел.“
Владетелките две пак • свиреп гняв бе обзел.
Кримхилда вметна: „Кражба • да е било едва ли.
Било би по-достойно • да бяхте замълчали.
Свидетелство е, дето • ви нося и колана.
Туй значи, че от Зигфрид • била сте обладана.“
Копринен пояс тя от • Ниневия препаса,
покрит с безценен камък • и с приказна украса.
Брунхилда при вида му • започна да ридае.
Със свитата си Гунтер • бе редно да узнае.
Царицата извика: • „Тук нека доведат
владетеля от Рейн, та • да чуе този път
как хули ме пред всички • добрата му сестра,
че на васала Зигфрид • държанка съм била.“
Разплакана завари, • дошъл със свойта свита,
владетелят жена си • и кротко я запита:
„Кажете ми, любима, • какво ви нарани?“
На царя тя отвърна: • „Нечакани злини.
Сестра ви се опитва • да ме опозори.
Да знаете вий само • как дръзко ме кори:
твърди, че съм от Зигфрид • била озлочестена.“
„Постъпила е грозно“ — • владетелят простена.
„Колана ми изчезнал • показа тя, а ето
и златния ми пръстен. • Ще се проклинам, дето
на тоз свят съм, не ме ли • самин оневините,
царю, след клеветата. • Туй мен ми го дължите!“
Цар Гунтер заповяда: • „Ксантенският герой
пред нас да се изправи. • Щом хвалил се е той,
ще трябва тук пред всички • тозчас да си признае,
или пък ще обори • това, що клевета е.“
Повиканият Зигфрид • във неведение
разстроените люде • запита що им е:
„Бих искал да узная • защо такива дами
ридаят и защо мен • владетелят призва ме.“
Цар Гунтер отговори: • „В сълзи неудържими
тук моята съпруга • току-що сподели ми
хвалбата ви, че вий сте • я първи обладали.
Така твърди Кримхилда • и повод сте й дали.“
Юнакът Зигфрид рече: • „Ако е тъй твърдяла,
не ще го аз подмина • и тя ще съжалява.
Пред вас и ваш’те воини • ще заявя под клетва:
не съм й казвал нищо, • за да я наклеветва.“
Владетелят отвърна: • „Сега туй ще се види.
Ако се закълнете, • вам тутакси обиди
и всяка непочтеност • ще ви се опростят.“
Бургундците накара • той в кръг да се сберат.
Смелецът Зигфрид вдигна • ръка да се кълне,
но царят властно рече: • „Добре известна е
невинността ви, тъй че • сега сте оправдан —
измислици сестра ми • е бъбрила без свян.“
Но Зигфрид пък додаде: • „Ще бъде много жалко,
остане ли Кримхилда • доволна даже малко,
че с думи най-обидни • Брунхилда разтревожи.“
Спогледаха се мигом • и воини, и велможи.
И вметна: „От жената • е редно да се иска
слова високомерни • овреме да потиска.
Брунхилда принудете, • с Кримхилда ще се справя.
Надменността й срамна • не смятам да забравя.“
Перейти на страницу: