Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Забравил вече госта, чичото продължи да закусва, като дъвчеше потапяния в кафето препечен хляб, когато звънецът позвъни за трети път. Това, каза той, е сигурно Еми. И слезе да й отвори, като остави у госта толкова силно впечатление от изцапаните си ръце, нечисто, похабено лице и отпаднала фигура, сякаш още седеше прегърбен на стола.
Тя влезе подир него в обикновената си скромна рокля, с обичайното свенливо държане. Устните й бяха полуотворени, като че сърцето й биеше по-бързо от друг път.
— Мистър Кленъм, Еми — каза чичото, — те чака от някое време.
— Позволих си да ви изпратя една бележка.
— Получих я, сър.
— Ще отидете ли тази сутрин у майка ми? Струва ми се, че не, защото обичайният ви час вече мина.
— Днес няма да ходя, сър. Нямат нужда от мене.
— Ще ми позволите ли да ви придружа малко, накъдето отивате? Така ще мога да поговоря с вас, без да ви задържам и без сам да се натрапвам тук.
Тя като че се смути, но все пак се съгласи. Той се престори, че си търси бастуна, за да й остави време да оправи разтуреното легло, да отговори на нетърпеливото чукане на сестра си по стената и да каже една блага дума на чичото. Едва тогава намери бастуна и двамата тръгнаха по стълбите, тя напред, той след нея, а чичото, застанал на горната площадка, забрави и двамата навярно още преди да стигнат до партера.
Учениците на мистър Крипълс, които идваха по това време в школата, прекратиха обичайното си утринно развлечение — да се удрят с чанти и книги, — зазяпаха по непознатия, дошъл да види мръсния Дик. Наблюдаваха мълчаливо това зрелище, докато тайнственият гост се отдалечи на достатъчно разстояние, и веднага почнаха да хвърлят камъчета, да крещят, да се кривят — изобщо изгориха с такива дивашки церемонии лулата на мира, че ако мистър Крипълс беше главатар на крипълуйско племе в бойна татуировка, едва ли биха направили по-голяма чест на полученото възпитание.
При тези почитания мистър Артър Кленъм предложи ръка на малката Дорит и малката Дорит я прие.
— Искате ли да минем по Железния мост — запита той. — Там можем да избегнем уличния шум.
Малката Дорит каза „както обичате“ и дори си позволи да изкаже надежда, че той „надали ще се сърди“ на учениците на мистър Крипълс, защото и тя учила — доколкото е било възможно — във вечерното училище на мистър Крипълс. Артър Кленъм отговори с готовност, че им прощава от сърце. Така мистър Крипълс стана, без да подозира, церемониалмайстор между тях и ги сближи по-естествено, отколкото Beau Nash11 би го сторил, ако живееха в неговия златен век и той би впрегнал за тях колесницата си с шестте коня.
Утрото продължаваше да е облачно, улиците бяха ужасно кални, но по пътя им към Железния мост вече не валеше. Мъничкото създание до него му се струваше толкова младо, че Артър се отнасяше понякога към него мислено — ако не и в действителност — като към дете. А може би сам той й се струваше толкова стар, колкото тя му изглеждаше млада.
— Много съжалих, сър, като чух, че снощи са ви заключили. Много неприятно.
Той отговори, че това е дребна работа. Имал много удобно легло.
— О, да — каза тя; — предполагам, че в странноприемницата имат отлични легла.
Той забеляза, че в нейните очи странноприемницата е нещо като великолепен хотел, и тя държи за доброто му име.
— Предполагам, че е много скъпо — продължи малката Дорит, — но баща ми казва, че там човек можел да получи чудесен обяд. И вино — добави плахо тя.
— Били ли сте някога?
— О, не! Само до кухнята, за топла вода.
Като си помисли човек, че някой може да изпитва страхопочитание пред разкоша на такова изключително заведение като хотела в Маршалси!
— Снощи ви запитах — каза Кленъм — как сте се запознали с майка ми. Бяхте ли чували името й, преди тя да ви потърси?
— Не, сър.
Той забеляза такава изненада в очите й, когато погледите им се срещнаха (тя дори се уплаши и веднага ги наведе), та сметна за необходимо да добави:
11
Beau Nash — Ричард Неш (1674–1762) — законодател в областта на модата, занимавал се с благотворителност. Известна е и неговата романизирана биография, написана от О. Голдсмит. — Б.пр.