Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Внимавай… — предупреди той и стомахът му направи салто.
Сийл сякаш се изненада, след това погледна към оръжието и го снижи.
— Съжалявам.
То дори не беше заредено. Темпър въздъхна облекчено и поклати глава. Защо не бе забелязал това?
Сийл стовари арбалета на масата и клекна до Кууп.
— Наранен ли е?
— Не — засмя се Темпър. — Припадна от страх.
Сийл се приближи до огнището, докосна една треска до въглените и запали лампата.
— Какво се случи?
Темпър огледа улицата през подпряната врата.
— Питай Кууп, когато се свести; сега нямам време — отвърна той и се обърна. — Нещата ми още ли са в теб?
Сийл кимна. Дългите, усукани къдрици на черната му коса се разпиляха по лицето му. Посочи към отсрещната стена.
— В складовото помещение.
— Добре — каза Темпър и прескочи Кууп.
— Чакай малко, проклет да си! — спря го Сийл и махна безпомощно към Кууп. — Помогни ми да го сложа на пейката.
С дълбока въздишка Темпър избута масата настрани. Грабна изпадналия в несвяст мъж под мишниците, а Сийл го хвана за краката. Заедно го вдигнаха, люшнаха и стовариха върху една от многото пейки, наредени покрай стените на стаята. Сийл избута Темпър и започна да развързва престилката на Кууп.
Темпър запали още една маслена лампа.
— За какво беше рязането?
Сийл се бе привел над главата на Кууп и преглеждаше очите му.
— Какво?
Темпър вдигна кървавия си палец.
— Ръката ми. Защо ме накара да се порежа?
Сийл се изправи и се усмихна.
— Призраците не кървят, Темпър.
— Този проклет арбалет няма да ти помогне срещу призраците.
Сийл сви тънките си рамене.
— Е, и без това не можах да го заредя.
— Бивните на Финир, Сийл! Трябва да се стегнеш.
Когато стигна вратата на складовото помещение, Темпър бе спрян от женски глас, дошъл от горния етаж. След това чу успокоителния отговор на лечителя и отвори вратата.
Откри вързопа с тези свои вещи, които не смееше да държи в стаята си, зад един огромен сандък. Вързопът бе обвит с парче платнище, дълго един човешки бой. Темпър го остави на един шкаф и разкопча двата кожени колана, с които бе овързано. Хвърли настрани намазнената кожа и извади два меча в ножници. Препаса ги по един през всяко рамо, като остриетата увиснаха на гърба му. В колана си втъкна две къси бойни ками.
Темпър отново бръкна зад сандъка и извади друг вързоп, този път с размера на глава. Издигна го високо и обели меката кожа. Зяпна го шлем от черна стомана с бронирана шапчица, увиснала като прокъсана дантела и съчленена броня за врата, която приличаше на опашката на омар. Визьорът с формата на буквата „Т“ и предпазителите за скули му паснаха като призрак от миналото: отсечената глава на второто му аз. Дъхът му секна; откакто го бе скрил тук, той не бе посмял дори да го погледне. Откри и бронираните си ръкавици, натъпкани в уплътнената вътрешност на шлема. Миризмата на пот, мас и най-вероятно кръв се бе просмукала навсякъде. Почти можеше да чуе трясъкът и писъците на битката. Той поклати глава, за да прогони спомените, залепнали за ума му като паяжина. Взе шлема под мишница, вдигна маслената лампа и изсумтя като се сети за плетената муселинова риза и кожената жилетка, които носеше. Щеше да изглежда като пълен глупак, само по риза, но въоръжен до зъби и с шлем на главата!
Долу Кууп лежеше и пъшкаше с мокър парцал на лицето. Сийл бе клекнал пред измазаното с хоросан огнище и хранеше светналия огън. Над пламъците висеше черно гърне.
— Що за отрова вариш? — попита Темпър и остави шлема на масата.
Сийл се обърна. Очите му се стрелнаха към оръжията на Темпър, а след това се насочиха към шлема на масата. Отговорът замря върху устните му. Но лечителят бързо се съвзе и все още зяпнал шлема, той отвърна:
— Само малко ечемичена супа. Гладен съм.
Темпър също погледна към шлема. Приличаше на някакъв зловещ трофей. Прочисти гърлото си.
— Сийл, случайно да имаш някаква броня тук?
Ръчкайки въглените, Сийл изсумтя.
— Нали не смяташ да излизаш навън?
Темпър се наежи.
— Да.
— Каквото и да е, не може да е толкова важно, Темп.
— Дори не знам дали е. Но трябва да разбера.