Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
За момент Алтаир се поколеба дали да не настоява, но след това се отказа. Веднъж вече имаше късмет. Съмняваше се, че ще се получи втори път.
— Щом казваш… — рече той.
— Точно така.
В стаята се дишаше по-спокойно, когато Алтаир понечи да излезе. Следващата му цел беше Йерусалим.
— Още нещо, Алтаир, преди да тръгнеш.
— Да?
— Откъде знаеше, че няма да те убия?
— Честно казано, Учителю, не знаех.
22
Глупавият Алтаир. Арогантният Алтаир. Беше загазил. Махд Адин лежеше мъртъв в краката му, а кръвта му бавно попиваше в дървените греди. Зад гърба му бяха обвиняемите, вързани за колове, увиснали безпомощно, телата им отпуснати, окървавени. Зяпачите на площада се разбягаха, но не и стражите на Махд Адин, които напредваха към него. Приближаваха към платформата. Втурнаха се по стъпалата от двата края и по този начин му попречиха да скочи отпред. Гневните им погледи го пронизваха, бяха вдигнали мечовете и дори да се страхуваха, не го показваха. Дори след като господарят им беше посечен от асасин на обществено място, на ешафода край Стената на плача в Йерусалим, те не се оставиха на паниката, както се беше надявал Алтаир, не бяха обладани от смъртен страх пред асасина, който сега стоеше пред тях, а от острието му капеше кръвта на Адин. Случилото се им вдъхна решителност и желание за отмъщение.
Това означаваше, че нещата не са протекли по план.
Само че… първият от стражите се хвърли напред с ръмжене, очевидно готов да изпробва куража на Алтаир. Асасинът отстъпи, парира ударите на сарацина и дрънченето на стомана отекна по почти празния площад. Стражът нападна отново. Алтаир се обърна назад, за да прецени местоположението на другите и на свой ред атакува, като принуди сарацина да отстъпи. Крачка, втора, замах. Принуден да мине в настъпление, стражът се опита да се изплъзне и едва не падна, когато се блъсна в едно от телата, които висяха от коловете. Алтаир погледна надолу, зърна шанса си и атакува ожесточено паникьосания си опонент. Острие издрънча в острие и както асасинът очакваше, беше принуден да отстъпи назад в локвата кръв на платформата — точно както Алтаир възнамеряваше. Подхлъзна се, изгуби опора и след секунда се озова долу. Асасинът се възползва от шанса и заби меча си в гърдите му. Стражът изгъргори. Тялото му се отпусна на дървения под, а Алтаир се подготви за новите нападатели и този пъти забеляза съмнение, дори страх в очите им. Куражът на асасина беше проверен и се оказа на ниво.
Стражите обаче бяха много и със сигурност шумът щеше да привлече нови. Новините за случката на площада щяха да плъзнат в цял Йерусалим и хората щяха да научат, че регентът е бил екзекутиран на собствения му ешафод и че стражите са се нахвърлили върху асасина. Алтаир си представи как Малик злорадства, когато научи.
Малик обаче му се стори променен, когато Алтаир се отби в местния клон на Братството. Не че го посрещна с отворени обятия, но поне откритата враждебност бе заменена от най-обикновена предпазливост и той поздрави Алтаир намръщено, но без да злорадства.
— Сега пък какво искаш? — въздъхна той.
Доволен, че не се налага да се разправят, Алтаир му каза името на мишената си: Махд Адин.
Малик кимна.
— Откакто Салах Ал’дин го няма, на града му липсва силен управител и Махд Адин се самопровъзгласи за достоен заместник. Страхът и заплахите му осигуриха желаното. Не е достоен съперник за поста.
— Тази работа ще бъде прекратена днес — заяви Алтаир.
— Говориш прекалено самоуверено. Това не ти е някой търговец на роби. Този човек управлява Йерусалим и е добре защитен. Предлагам да планираш много внимателно покушението. Първо опознай жертвата.
— Вече го направих — увери го Алтаир. — Махд Адин ще присъства на екзекуция недалеч оттук. Ще има много стражи, но аз ще се справя. Знам какво да направя.
Малик се подсмихна.
— Тъкмо затова за мен си оставаш начинаещ. Не е възможно да знаеш всичко. Можеш единствено да подозираш и предполагаш. Трябва да очакваш грешки. Предвиди вероятностите, Алтаир. Колко пъти трябва да ти напомням все едно и също?
— Както кажеш. Приключихме ли?
— Още не. Трябва да ти кажа нещо. Един от мъжете, които ще бъдат екзекутирани, е брат. Един от нас е. Ал Муалим иска да бъде спасен. Не се притеснявай за самото спасяване — моите хора ще се погрижат. Трябва обаче да се погрижиш Махд Адин да не отнеме живота му.