Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ортанс! Ти си отврат!
Изгледа студено Том. Рус англичанин с редичка брадица, дълъг и вечно запотен, който обикновено я гледаше с поглед на басет, устремен към пълна купа с ядене, далече от неговия обсег.
— Какво е станало, Томи? Прибирам се след десет часа лекции и не съм в настроение да слушам оплакванията ти…
Окачи палтото си в антрето, развърза дебелия бял шал, който бе увила няколко пъти около врата си, остави чантата си, преливаща от книги и папки, и тръсна тежките си светлокафяви къдрици под носа на свития и според нея безобиден младеж.
— Забравила си в банята тампона си!
— Аха! Съжалявам. Вероятно съм мислела за нещо друго и…
— Само това ли ще ми кажеш!
— Томи, скъпи, нима не знаеше досега, че всеки месец жените губят кръв и това явление се нарича месечен цикъл?
— Това не означава, че трябва да сееш тампоните си из банята!
— Съжалявам, повече няма да се повтори… Колко пъти искаш да го кажа?
Тя му се усмихна с най-милата си изкуствена усмивка.
— Ти си мръсна егоистка, дори не си помислила за нас, момчетата!
— Два пъти се извиних, смятам, че е достатъчно, нали? Няма да седна да се разкайвам и да си посипвам главата с пепел! Не е трябвало да го правя, вярно, но вече е късно, какво искаш? Да те целуна в замяна? Изключено. Мисля, че бях пределно ясна по въпроса: никакви плътски контакти между нас. Как мина денят ти? Сигурно обстановката в службата е мъчителна с тези зигзази на борсата? Да не би да са те изхвърлили? Или напротив… Нека отгатна: изхвърлили са те и сега си го изкарваш на мен…
Бедният младеж едва не се задави от наглостта на Ортанс, след което продължи да се възмущава, повтаряйки непрекъснато думата „тампон“.
— Виж какво, Томи, престани! Ще ме накараш да си помисля, че не си знаел думата „тампон“, преди да попаднеш на моя… Ще се наложи да свикваш, ако искаш някой ден да имаш връзка с момиче… Истинско, имам предвид… не някоя повлекана, на която да запретнеш полата мъртво пиян в събота вечер…
Той млъкна и обърна гръб, мърморейки, какво ужасно момиче! Истински Нарцис в пола! Твърдо бях решил да не допускам никакво момиче в тази къща! Колко съм бил прав!
Ортанс го проследи с поглед, провиквайки се:
— Нека ти кажа нещо. Този, който не се съсредоточава върху себе си, не постига нищо в живота. Ако на двайсет години не съм Нарцис, на четирийсет ще свърша в манастир, а за такова нещо и дума не може да става! Трябва да вземеш пример от мен, вместо да ме критикуваш! Петдесет лири на час, за теб специална цена, ако се договорим за определен брой часове!
И тя пое към кухнята да си направи кафе.
Предстоеше й дълга нощ. Утре трябваше да предаде проекта си. Заданието гласеше: „Нарисувайте тоалет в три основни цвята: черно, сиво и морскосиньо, като започнете от обувките и стигнете до очилата, дамската чанта, шала и различните аксесоари“.
Тримата й съквартиранти я чакаха, застанали до кафе-машината.
Питър, Сам и Рупърт.
Сам и Рупърт работеха в Сити, където положението беше доста напечено. Вечер се прибираха все по-късно, намръщени, изброяваха имената на уволнените колеги, наливаха се със силно кафе. Сутрин ставаха все по-рано. Четяха обявите за работа и стискаха зъби.
В кухнята бе тихо като в църква, само дето не се чуваше как миряните прехвърлят зърната на броеницата. Всички гледаха печално и намръщено.
Ортанс си взе една капсула с черно капаче, за да си направи силно кафе, и пусна машината в пълна тишина. Отвори хладилника, извади бялото меко сирене с ниско съдържание на мазнини и резен шунка. Имаше нужда от протеини. Сложи сиренето в чиния, наряза шунката на тънко. Все така тъжни и намръщени, тримата млади мъже не я изпускаха от очи.
— Какво има? — попита тя накрая. — Да не би мисълта за тампона да ви пресече апетита? Не сте прави. И да ви осветля, тампоните се разграждат и не замърсяват околната среда…
Мислеше, че с духовитата си забележка ще ги развесели и ще разведри обстановката.
Те свиха рамене и продължиха да се цупят.
— Не предполагах, че сте такива нежни души, момчета… Аз виждам мръсните ви гащи, хвърлени по ъглите, сблъсквам се с миризливите ви чорапи, с небрежно метнатите на показ презервативи в кофата за боклук, натрупаните чинии в мивката, мокрите чаши от бира, които оставят кръгчета навсякъде, и дума не казвам! Или по-точно, казвам си, че това им е в природата на момчетата, където минат, оставят след себе си кочина. Не съм имала брат, но откакто живея с вас, започвам да добивам смътна представа за нещата…