Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
За момент Елиас се втренчи в тях, широко отворил очи. Приратес, който досега беше мълчал, протегна бялата си ръка и дръпна Елиас за ръкава.
— Моля ви, господарю, не му е нито времето, нито мястото за такива неща… — И изгледа нагло Джосуа изпод тежките си клепачи.
Кралят погледна своя фаворит и кимна.
— Имаш право. Позволих си да се ядосам за нищо. Прости ми, чичо — обърна се той към Исгримнур, — защото, както сам каза, днес е горещ ден. Извини ме за избухливостта.
И се усмихна.
Исгримнур сведе глава.
— Разбира се, господарю. В такова задушно време е лесно да се поддадем на лошите слухове. Необичайно горещо за този късен сезон, не съм ли прав?
— Така е. — Елиас се обърна и се усмихна широко на свещеника с червеното наметало. — Въпреки цялата си благочестивост като свещеник, Приратес, изглежда, не е в състояние да издейства от Бог дъжда, за който се молим, така ли е, съветнико?
Приратес изгледа краля някак особено и сгуши глава в яката си като някаква бяла костенурка.
— Моля ви, господарю — отвърна той, — да подновим нашия разговор и да оставим тези господа да се забавляват със своите мечове.
— Да. — Кралят кимна. — Така мисля и аз.
Миг след като двамата тръгнаха, Елиас спря и бавно се обърна към Джосуа, който тъкмо вдигаше дървените мечове от изсъхналата трева.
— Знаеш ли, братко — каза кралят, — мина много време, откакто не сме кръстосвали тоягите. Като ви гледах, си спомних старите времена. Какво ще кажеш да разменим няколко удара, след като така и така сме на арената?
Последваха няколко мига мълчание.
— Както кажеш, Елиас.
Джосуа хвърли единия дървен меч към краля и той ловко го хвана за дръжката с дясната си ръка.
— Всъщност — продължи Елиас и на лицето му се мярна усмивка — не вярвам да сме се занимавали с това след твоята… злополука. — Гласът му стана сериозен. — За твое щастие, ръката, която изгуби, не е тази, с която се дуелираш.
— Наистина за щастие.
Джосуа отмери крачка и половина и застана с лице към Елиас.
— От друга страна — не млъкваше Елиас, — жалко, че трябва да се задоволим с тези тояги. — Той размаха тренировъчния меч. — Такова удоволствие ми доставя, когато те гледам да използваш твоята — как се наричаше онази твоя карфица? — Найдел! Жалко, че не е тук.
Елиас скочи без предупреждение напред и нанесе силен страничен удар към главата на Джосуа. Принцът парира, остави острието на противника да се плъзне по неговото, след което атакува с мушкане. Елиас засече идващото острие и го отклони ловко встрани. Двамата братя отстъпиха назад и закръжиха един срещу друг.
— Да. — Джосуа насочи меча пред себе си. Тясното му лице лъщеше от пот. — Жалко, че Найдел не е у мен. Още по-жалко, че Блестящ гвоздей не е у теб.
Принцът направи вертикален замах, който премина в страничен сечащ удар. Кралят светкавично отстъпи и контраатакува.
— Блестящ гвоздей? — възкликна Елиас, леко задъхан. — Какво искаш да кажеш? Знаеш, че го заровихме в гроба на баща ни.
Избегна още един страничен удар и отблъсна Джосуа назад.
— О, зная — отвърна Джосуа, докато парираше, — но от меча на краля… както и от кралството му… трябва мъдро…
Удар.
— … и достойно…
Контраудар.
— … трябва мъдро и съвестно да се възползва… неговият наследник.
Двете дървени остриета застъргаха едно в друго със скърцането на цепеща се греда. Ръкохватките удариха една в друга и лицата на Елиас и Джосуа почти се докоснаха. Мускулите под ризите им се изопнаха; за момент двамата замръзнаха почти неподвижни и напрегнати, потрепвайки едва забележимо. Накрая Джосуа, който, за разлика от краля, не можеше да държи дръжката с две ръце, усети острието му да се накланя към него, с рязко свиване на раменете се освободи, отскочи назад и отново насочи острието пред себе си.
Докато стояха задъхани на няколко крачки един срещу друг, над турнирното поле отекна плътен звън: камбаните на Кулата на Зеления ангел биеха за обяд.
— Достатъчно, господа! — извика Исгримнур: усмихваше се измъчено. Лицата на двамата излъчваха нескрита ненавист. — Камбаните бият, което означава, че е време за обяд. Да приемем ли, че резултатът е равен? Боя се, че ако не се скрия от това слънце и не намеря шише вино, няма да доживея до тазгодишния Ейдонманса. Дъртите ми северняшки кости не са създадени за такава жестока жега.