Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Войник ли? — тихо каза той. — Да не би да е твой роднина?
Хепсибах се изкикоти — звук, който започваше малко да дразни Саймън.
— Роднина? Милостива Риап, не, не бих казала! Просто се мотае около мене. — Тя отново се изкиска. Това подразни Саймън още повече. — Може би си го виждал — продължи тя. — В охраната на източната казарма е. С широки рамене и с брада. — Тя очерта във въздуха фигурата на мъж, в чиято сянка през някой горещ летен ден спокойно биха се настанили двама Саймъновци.
Гордостта на Саймън се бореше с чувствителната му натура. Накрая гордостта надделя.
— Войниците са тъпаци — изсумтя той.
— Не са! — отвърна Хепсибах. — Вземи си думите назад! Лофсуну е прекрасен човек! Някой ден ще се ожени за мен!
— Няма що, ще сте чудесна двойка — изръмжа иронично Саймън и моментално съжали за тона си. — Пожелавам ти да сте щастливи — добави той с надеждата причината за негодуванието му да не е така очевидна, както я усещаше.
— Разбира се, че ще бъдем щастливи — омекна Хепсибах и се загледа към двамата стражи, които крачеха по бойниците над тях, метнали копия на рамо. — Един ден Лофсуну ще стане сержант и ще имаме собствена къща в Ерчестър. Ще бъдем щастливи, като… ще бъдем много щастливи. Във всеки случай по-щастливи от горката принцеса.
Саймън стисна устни, взе един камък от земята и заблъска с него по стената.
Доктор Моргенес, който крачеше по стената, погледна надолу и видя да минават Саймън и една от младите прислужнички. Сух порив на вятъра отметна качулката от главата му. Той се усмихна и пожела наум успех на Саймън — момчето явно се нуждаеше от него. Вдървената му стойка и пристъпите на раздразнителност му придаваха вид по-скоро на момче, отколкото на мъж, но високият ръст подсказваше, че един ден ще стане истински мъж. Саймън беше в пубертета — дори докторът, за чиято възраст никой в замъка не беше сигурен, все още помнеше как се беше чувствал на неговите години.
Внезапно чу зад гърба си пляскане на криле и сякаш не особено изненадан, бавно се обърна. Ако го наблюдаваше в този момент, човек би видял една сива сянка да увисва пред него за няколко мига, след което да изчезва в една от широките гънки на сивите му ръкави.
Ръцете на доктора, празни допреди миг, държаха малък свитък пергамент, завързан с тънка синя панделка. Хванал го с едната си ръка, той внимателно го разгъна с пръст. Изписаното в него известие беше на южняшкия език на Набан и на Църквата, но с чепатите руни на Римърсгард.
Морген,
Огньовете на Стормспайк са запалени. От Танголдир наблюдавам пушека им вече девет дни и пламъците — осем нощи. Белите лисици отново са се събудили и стряскат децата в мрака. Изпратих крилати думи и на най-малкия ни приятел, но не мисля, че ще го намерят в неведение. Някой чука на опасни врати.