Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Ха! — изхриптя херцогът. — Това ще ти е за урок… пале такова…
Последва нова безмълвна пауза. И двамата дишаха тежко, загледани в безоблачното небе.
— Играеш нечестно, млади човече — обади се най-после Исгримнур и седна. — Следващия път, когато се завъртиш около Хейхолт, ще ти го върна. Освен това, ако не беше толкова дяволски горещо и ако не бях толкова дяволски дебел, щях да съм те намушкал в ребрата още преди час.
Джосуа също седна и заслони очи с ръка. По жълтата трева на турнирното поле към тях се приближаваха двама души. Единият беше облечен в дълго наметало.
— Горещо е — каза Джосуа.
— И то през новандер! — изсумтя Исгримнур и смъкна защитната си жилетка. — Дните на Хрътката отдавна отминаха и все пак е проклета горещина! Къде е дъждът?
— Вероятно се е изплашил.
Джосуа присви очи към приближаващите фигури.
— Привет, братко! — извика единият от идващите. — А, чичо Исгримнур! Играта, изглежда, ви е изтощила.
— Джосуа и жегата за малко да ме убият, ваше величество — провикна се Исгримнур, когато кралят наближи.
Елиас беше облечен в разкошна туника в морскозелено. До него крачеше тъмноокият Приратес с развявана от вятъра червена роба, като някакъв пурпурен прилеп.
Джосуа стана и подаде ръка на Исгримнур, който се надигна с мъка.
— Херцог Исгримнур преувеличава както обикновено — каза кротко принцът. — Бях принуден да го съборя на земята и да седна отгоре му, за да спася собствения си живот.
— Да, да, наблюдавахме грубичката ви игра от Кулата на Хйелдин — каза Елиас и махна небрежно към кулата, която се извисяваше над външната стена на Хейхолт. — Нали, Приратес?
— Да, ваше величество. — Усмивката на Приратес беше тънка като конец, а гласът му изскрибуца като пила. — Брат ви и херцогът наистина са яки мъже.
— Впрочем, ваше величество — обади се Исгримнур, — мога ли да ви попитам нещо? Не ми е приятно да ви безпокоя с държавни дела в такъв момент, но…
Елиас, който се взираше в полето, се извърна към херцога леко раздразнен.
— Тъкмо обсъждам някои важни въпроси с Приратес. Защо не идваш, когато свиквам заседания по тези въпроси?
И отново му обърна гръб. На турнирното поле Гутулф и граф Еолаир от Над Мулах, родственик на хернистирския крал Лут, преследваха един буен жребец, който беше скъсал ремъците си. Гледката разсмя Елиас и той смушка с лакът Приратес, който му отвърна с поредната формална усмивка.
— Извинете ме, ваше величество — не се отказваше Исгримнур, — но се опитвам да отнеса този въпрос до вас цели две седмици. Съветник Хелфсин непрекъснато повтаря, че сте твърде зает…
— В Кулата на Хйелдин — изсумтя Джосуа.
Братята кръстосаха погледи за част от секундата, след което Елиас се обърна към херцога.
— Е, добре. Какво има?
— Става дума за кралския гарнизон във Вественби. Вече повече от месец са там, без да бъдат сменени. Фростмарч е все още неспокойно място, а без гарнизона във Вественби нямам достатъчно хора, за да охранявам северния път Велдхелм. Няма ли да изпратите друга част?
Елиас отново се беше загледал към Гутулф и Еолаир — две малки фигурки в нагорещения въздух, отдалечаващи се подир преследвания жребец. Отговори, без да се обръща.
— Скали от Калдскрайк казва, че имаш предостатъчно хора. Казва още, че събираш войниците си в Елвритшала и Наарвед. Защо?
Тонът му беше престорено безгрижен.
Преди слисаният Исгримнур да успее да отговори, се обади Джосуа:
— Скали Остроносия е лъжец, щом казва това. А ти си глупак, щом му вярваш.
Елиас рязко се извърна, стиснал устни.
— Така ли, братко Джосуа? Значи Скали е лъжец? И трябва да повярвам тъкмо на теб, който никога не си крил омразата си към мен?
— Хайде сега, хайде сега… — намеси се Исгримнур, разтревожен и уплашен не на шега. — Елиас… ваше величество, вие познавате моята преданост — аз бях най-верният приятел на баща ви…
— О да, баща ми! — изсумтя Елиас.
— … и ви моля да не стоварвате гнева си заради тези клеветнически слухове — защото те са точно това — върху Джосуа. Той не ви мрази! Той ви е точно толкова предан, колкото и аз!
— В това — отвърна кралят — изобщо не се съмнявам. Ще изпратя гарнизон във Вественби, щом съм готов, не и преди това!