Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Стъмваше се, скоро щеше да стане време за вечеря. Изгълтах остатъка от питието си наведнъж. Мисълта да живея тук, да не трябва да се връщам при асфалтовата джунгла, универсалните магазини и сглобяемата мебел; да остана с Чарлс и Камила, Хенри и Франсис, може би дори и с Бъни; никой от нас да не се жени, да не трябва да се прибира или да ходи на работа в град на стотици километри оттук; или да върши едно от ония предателски неща, които вършат приятелите, след като завършат колежа; за това всичко да остане така, както си бе в този миг — идеята бе толкова божествена, че не съм сигурен дали и тогава съм си помислил само за миг, че може да бъде осъществена, но ми се ще да вярвам, че съм си го помислил.
Франсис наближаваше кулминацията на своята песен:
— „Джентълмените-певци да гуляят до зори… обречени навеки и завинаги…“
Чарлс се обърна и ме погледна.
— Ами ти? — попита.
— Какво имаш предвид?
— Имаш ли някакви планове? — разсмя се той. — Какво ще правиш през следващите четиридесет-петдесет години от своя живот?
На моравата Бъни бе успял да изхвърли топката на Хенри на около двадесет метра извън игрището. Избухна дрезгав смях, далечен, но отчетлив, и се понесе из вечерния сумрак. Този смях все още ме преследва.
Глава трета
Започнах да се страхувам от края на семестъра, още щом кракът ми стъпи в Хампдън, защото тогава трябваше да се прибера в Плано, в онази равнина при претъпканите с хора спирки и прахта. Краят на семестъра наближаваше с всеки изминат ден, снегът ставаше все по-дълбок, утрините — все по-тъмни и с всеки час се приближавах към датата на зацапаното циклостилно копие, закачено от вътрешната страна на вратата на дрешника ми: „17 декември — краен срок за предаване на всички разработки“. Тъгата ми започна да се превръща в нещо подобно на тревога. Изобщо не си мислех, че ще мога да издържа Коледата вкъщи, при родителите си, с пластмасовото коледно дърво, без сняг и с непрекъснато включен телевизор. А и родителите ми не ме чакаха с нетърпение. През последните години се бяха сприятелили с бъбриво и бездетно семейство — по-възрастни от тях, казваха се Макнат. Господин Макнат бе продавач на автомобилни части, а госпожа Макнат бе сива, дребна женица, която продаваше продуктите на „Ейвън“. Убеждаваха родителите ми да предприемат пътешествия с автобуси, за да посещават фабрични разпродажби, да играят някаква игра със зарове, която се казва „бънко“ и да висят в пиано бара на „Рамада Ин“. Тези дейности се случваха основно по празниците, та на присъствието ми, колкото кратко и нередовно да бе, се гледаше като на препятствие, като на нещо, за което трябва да бъда укоряван.
Празниците бяха само едната част от проблема. През януари и февруари колежът затваряше, защото Хампдън се намира много на север, сградите са стари и отоплението им е скъпо. Вече чувах баща си да се оплаква над чаша бира на господин Макнат, който от своя страна лукаво го разярява със забележките си, намекващи че съм разглезен и как той не би позволил на сина си, ако имал такъв, да му се качва на главата. Баща ми побеснява и в крайна сметка влиза с гръм и трясък в стаята ми, за да ме изгони, показалецът му трепери, а очите му се въртят в орбитите като на някакъв Отело. Вече го беше правил няколко пъти, когато бях в гимназията и в колежа в Калифорния, без очевидна причина, освен желанието му да покаже властта си пред майка ми и колегите си. Щом се умореше от вниманието, позволяваше на мама да „ми влее малко акъл в главата“ и отново бях добре дошъл, но при сегашната ситуация? Вече нямах дори спалня, през октомври майка ми писа, че е продала мебелите и я е превърнала в стая за шиене.
През зимната ваканция Хенри и Бъни заминаваха за Италия, за Рим. Бях изненадан от съобщението, когато Бъни го направи в началото на декември, защото и двамата бяха много раздразнителни през последния месец, особено Хенри. Знаех, че през изминалите седмици Бъни яко го крънка за пари, Хенри се оплакваше, но въпреки това бе учудващо неспособен да му отказва. Бях почти сигурен, че не става дума за парите per se72, а по принцип. Почти бях сигурен и за това, че каквото и напрежение да съществуваше, Бъни изобщо не го съзнаваше.