Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Какво друго да ви кажа? За неделята през декември, когато в пет сутринта Бъни тичаше из къщата, крещеше „Първи сняг!“ и подскачаше по леглата ни? Или пък как Камила се опита да ме научи да танцувам валс, или пък когато Бъни обърна лодката с Хенри и Франсис в нея, защото си помислил, че видял водна змия? За купона по повод рождения ден на Хенри, или за двата пъти, когато майката на Франсис — червена коса, обувки от кожа на алигатор и смарагди — се появи на път за Ню Йорк, влачейки със себе си йоркширтериера и втория си съпруг? (Тая негова майка си беше непредсказуема, а Крис, новият й съпруг, бе някакъв актьор в сапунена опера, малко по-голям от Франсис. Тя се казваше Оливия. Първия път, когато се запознахме, току-що я бяха пуснали от клиниката „Бети Форд“, след като бе лекувана за алкохолизъм и неуточнена наркотична зависимост. По онова време тя отново се спускаше весело по пътя на греха. Веднъж Чарлс ми разказа, че почукала на вратата му посред нощ и го попитала дали иска да се присъедини към нея и Крис в леглото. Все още получавам картички от нея за Коледа.)
Един ден остава особено ярък в спомените ми — прекрасна октомврийска събота, беше от последните топли дни през онази година. Предишната нощ, която бе доста студена, стояхме до късно, пиехме и разговаряхме почти до разсъмване. Събудих се към обяд, беше ми горещо и леко ми се гадеше, бях изритал завивките в краката си, а слънцето нахлуваше през прозореца. Дълго време лежах неподвижно. Слънцето се процеждаше през клепачите ми, ярко, болезнено и червено, а изпотените ми крака бяха настръхнали от жегата. Къщата под мен бе притихнала, трептяща и задушна.
Стъпалата поскърцваха под стъпките ми, докато слизах по стълбите. Домът бе тих и пуст. Най-накрая открих Франсис и Бъни на сенчестата страна на верандата. Бъни беше навлякъл тениска и бермуди. Лицето на Франсис бе покрито с бели и розови петна, седеше със затворени клепачи, които почти трептяха от болката. Той бе облякъл овехтял хавлиен халат, откраднат от хотел.
Пиеха „прери-ойстърс“67. Без да отвори очи, Франсис избута чашата си към мен.
— Ето, изпий го. Ще повърна, ако го погледна още веднъж.
Жълтъкът леко се тресеше в кървавата си баня от доматен сок и устършърски сос.
— Не го искам — казах и бутнах чашата обратно.
Той кръстоса крака и стисна носа си с палеца и показалеца.
— Изобщо не знам защо пия това нещо, никога не помага. Трябва да изпия един алка-зелцер.
Чарлс затвори вратата зад себе си с мрежа против комари и отпуснато се повлече по терасата в своя халат на червени райета.
— Имаш нужда от айскафе — каза той.
— Ти и твоите айскафета!
— Вършат работа, от мен да го знаеш. Всичко е много научно. Студените течности помагат при гадене и…
— Винаги го казваш, Чарлс, но просто не съм убеден, че е истина.
— Ще ме изслушаш ли, моля те? Сладоледът забавя храносмилането. Колата успокоява стомаха, а кофеинът премахва главоболието. Захарта освобождава енергия. Освен това кара организмът ти да усвои алкохола по-бързо. Това е идеалната храна.
— Ще ми направиш ли едно, моля? — попита Бъни.
— Върви и си го направи сам — отвърна изведнъж раздразнено Чарлс.
— Наистина — каза Франсис, — мисля, че просто имам нужда от алка-зелцер.
Хенри слезе след малко. Бе станал и се бе облякъл още при първите признаци на зората. След него вървеше Камила, зачервена и мокра след банята, златистата й несресана коса се бе накъдрила. Беше почти два следобед. Хрътката бе полегнала, дремеше, а едното й кафяво око бе полузатворено и гротескно се въртеше в орбитата си.