Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Нямаше алка-зелцер, та Франсис влезе и донесе джинджифилова бира, няколко чифта очила и лед. Поседяхме така известно време, а следобедът ставаше все по-светъл и горещ. Камила, която почти никога не искаше да стои на едно място и винаги искаше да прави нещо — да играе карти, да отиде на пикник или да шофира — бе отегчена и неспокойна, и изобщо не се опитваше да го скрие. Беше си взела книга, но не четеше, беше прехвърлила краката си над облегалката на стола, едната от голите й пети риташе с упорита и летаргична ритмичност плетената повърхност. Най-накрая Франсис предложи — колкото за да я развесели, толкова и за да каже нещо — да се разходим до езерото. Тя веднага се оживи. Ние с Хенри решихме да отидем с тях, защото нямаше какво друго да правим. Чарлс и Бъни бяха заспали и хъркаха в столовете си.
Небето бе безмилостно синьо. Нямаше нито един облак, а дърветата приличаха на свирепи жълти и червени сенки. Босоногият Франсис, все още облечен с халата, стъпваше внимателно по камъните и клоните, и внимателно крепеше чашата си с джинджифилова бира. Когато стигна до езерото, нагази до колене в него и кимна драматично като свети Йоан Кръстител.
Ние изухме обувките и чорапите си. Близо до брега водата бе чиста и бледозелена, обгръщаше глезените ми с хладина, а върху камъчетата по дъното играеха слънчеви петна. Хенри, със сако и вратовръзка, нагази до Франсис. Беше навил панталона си до коленете — старомоден банкер в сюрреалистична картина. Вятър шумеше в брезите, издухваше нагоре бледите коремчета на листата, после подхвана полата на Камила и я изду като бял балон. Тя се разсмя, бързо я приглади надолу, вятърът отново я вдигна.
Двамата вървяхме близо до брега, водата едва покриваше стъпалата ни. Слънцето трептеше на ярки вълни по повърхността на езерото — то не приличаше на истинско езеро, а на мираж в Сахара. Хенри и Франсис бяха малко по-далеч: Франсис, в белия си халат, говореше и оживено жестикулираше, а Хенри седеше с ръце, скръстени зад гърба. Сатаната търпеливо изслушваше пустословието на някакъв пророк от пустинята.
Изминахме доста голямо разстояние по брега на езерото, а после тръгнахме обратно. Камила бе заслонила с една ръка заслепените си от слънцето очи и ми разказваше някаква дълга история за поредната проява на кучето — сдъвкало някаква овча кожа на хазаина, те се опитали да прикрият случилото се и накрая унищожили доказателството. Аз не я слушах много внимателно. Толкова приличаше на брат си! Неговата открита и безкомпромисна красота с леки изменения се повтаряше почти по вълшебен начин у нея.
За мен тя бе истински блян: щом я зърнех, у мен се разпалваше безкрайна поредица от фантазии — от древногръцкото до готическото, от вулгарното до божественото.
Гледах я в профил и слушах сладките гърлени звуци на гласа й, когато едно рязко възклицание ме извади от съзерцанието. Тя спря.
— Какво има?
Тя гледаше надолу във водата.
— Виж.
Край крака й във водата разцъфваше тъмно перо от кръв, докато примигна, поникна тънък червен филиз, който се уви около бледите й пръсти, полюшвайки се във водата като нишка ален дим.
— За Бога, какво си направила?
— Не знам. Стъпих на нещо остро — тя постави ръка на рамото ми и аз я прихванах през кръста. В свода на крака й се бе забило остър къс зелено стъкло, дълго около седем сантиметра. Гъстата кръв изтичаше с всеки удар на сърцето й, а стъклото, обляно в червено, злокобно блестеше на слънцето.
— Какво става? — попита тя и се опита да се наведе, за да види. — Зле ли е?
Беше разрязала артерия. Кръвта бликаше бързо и силно.
— Франсис? — извиках. — Хенри?
— Пресвета Дево! — възкликна Франсис, когато се приближи достатъчно, за да види и се затича към нас, плискайки вода. Придържаше с една ръка полите на халата си. — Какво си си сторила? Можеш ли да вървиш? Нека видя — каза той задъхан.
Камила стегна хватката върху рамото ми. Цялото й стъпало бе покрито в червено. Гъсти капки се отделяха от него, падаха и се разтваряха като мастило в чиста вода.
— Ох, Боже — каза Франсис и затвори очи. — Боли ли?
— Не — отвърна тя бързо, но аз знаех, че болеше, усещах я как трепери, а лицето й бе побеляло.
Изведнъж се появи и Хенри, който се наведе над нея.
— Обгърни врата ми с ръка — нареди той и сръчно я повдигна, сякаш тя бе от слама. Едната му ръка бе под главата й, а другата под коленете. — Франсис, тичай да вземеш аптечката от колата си. Ще се срещнем по средата на пътя.