Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Добре — отвърна Франсис, доволен, че са му наредили какво да прави и започна да гази към брега.
— Хенри, пусни ме да стъпя. Целият те опръсках с кръв.
Той не й обърна никакво внимание.
— Ричард, ето, вземи този чорап и го завържи около глезена й.
За първи път се сетих за турникет. Никакъв лекар нямаше да излезе от мен.
— Прекалено ли е стегнато? — попитах я.
— Така е добре. Хенри, би ли ме пуснал. Твърде тежка съм за теб.
Той й се усмихна. Един от предните му зъби бе леко счупен, не го бях забелязал преди, но правеше усмивката му много очарователна.
— Лека си като перце.
Понякога, когато се случи някакво нещастие, реалността нахлува внезапно и е трудна за разбиране. В такива случаи надделява сюрреалистичното. Действието се забавя до някакъв съноподобен каданс, кадър по кадър, помръдването на ръка, произнасянето на думите отнемат цяла вечност. Дребните неща, като щурецът на някой стрък трева или покритото с жилки листо, изглеждат великолепни, изведени на преден плат с болезнено ясен фокус. Това се случи и тогава, по пътя през ливадата към къщи. Всичко бе като картина — прекалено жива, за да е истина. Всяко камъче, всяко стръкче трева се очертаваше ясно, а небето бе толкова синьо, че ми причиняваше болка, когато го гледах. Камила се бе отпуснала в ръцете на Хенри, главата й бе виснала назад, като на мъртво момиче, извивката на шията й бе красива и безжизнена. Ръбът на полата й се развяваше абстрактно от вятъра. Панталоните на Хенри бяха оросени с капки, невероятно червени за кръв, сякаш някой бе изтръскал бояджийска четка над него. Сред всепоглъщащото спокойствие и между безшумните ни стъпки пулсът ми бучеше бързо и яростно в ушите ми.
Надолу по хълма, босоног и облечен все още в халата си, се спускаше Чарлс. Франсис го следваше. Хенри коленичи и остави Камила на тревата, тя се опря на лакти.
— Камила, мъртва ли си? — попита останалият без дъх Чарлс и се отпусна на земята, за да огледа раната.
— Някой — каза Франсис, развивайки един бинт, — ще трябва да извади стъклото от крака й.
— Искаш ли да опитам? — погледна я Чарлс.
— Внимателно.
Чарлс вдигна ходилото й, хвана стъклото с палеца и показалеца си и дръпна внимателно. Камила рязко си пое дъх от болка.
Чарлс се отдръпна, сякаш го бяха попарили. Посегна, за да докосне отново крака й, но не му стигаха сили да го направи. Върховете на пръстите му бяха покрити с кръв.
— Давай — подкани го Камила с доста спокоен глас.
— Не мога да го направя. Боя се, че ще ти причиня болка.
— То и така боли.
— Не мога — погледна я измъчено Чарлс.
— Дръпни се оттук — нареди Хенри нетърпеливо, застана бързо на колене и хвана крака й с ръка.
Чарлс се извърна, беше почти толкова блед, колкото и тя самата, чудех се дали е истина поверието, че единият близнак изпитва болка, когато другият е наранен.
Камила потрепери, очите й бяха широко отворени. Хенри държеше в окървавената си ръка закривеното парче стъкло.
— Consummatun est68 — каза той.
Франсис се захвана да почиства раната с йод и да я превързва.
— Господи — възкликнах, когато взех обагрения в червено къс и го вдигнах към светлината.
— Смело момиче — окуражи я Франсис, увивайки бинта около свода на ходилото й. Както повечето хипохондрици и той притежаваше онова странно качество да успокоява болните. — Браво на теб. Дори не заплака.
— Не болеше толкова много.
— Как да не болеше — каза Франсис. — Ти се държа наистина смело.
Хенри се изправи:
— Беше смела.
По-късно същия следобед, с Чарлс седяхме на верандата. Изведнъж беше застудяло, небето бе светло, но беше излязъл вятър. Господин Хач дойде, за да запали камината и до ноздрите ми достигна острата миризма на горящо дърво. Франсис също бе вътре, приготвяше вечерята, високият му, ясен и леко дрезгав глас долиташе до нас през кухненския прозорец.
Раната на Камила не бе сериозна. Франсис я откара в спешното отделение заедно с Бъни, който бе ядосан, че е проспал цялото вълнение. Върнаха се след час, Камила имаше шест шева на ходилото, превръзка и шише „Тиленол“69 с кодеин. Сега Бъни и Хенри играеха крокет, тя беше с тях, подскачаше на здравия си крак и на пръстите на другия с клатушкащата се походка на моряк, което от верандата изглеждаше доста забавно.
Ние с Чарлс пиехме уиски със сода. Опита се да ме научи да играя пикет, „защото Роудън Кроули от «Панаир на суетата» играе именно пикет“, но се оказа, че схващам бавно и картите бяха захвърлени.