Вината в нашите звезди
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт-България
- ISBN: 978-954-270-826-1
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вината в нашите звезди». Краткое содержание книги:
Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и… на крачка от смъртта.
— Да? — извиках през вратата. В хотел „Философ“ шпионки нямаше.
— Добре — отвърна Огъстъс. Можех да се обзаложа, че в устата му имаше цигара. Погледнах надолу към роклята. Огъстъс никога не бе виждал гръдния кош и шията ми, изложени на показ до такава степен. Не че изглеждах неприлично, но досега не бях разкривила толкова много кожа. (По този въпрос мама имаше определено мнение, с което бях съгласна: „Ланкастърови са против разголените кореми“.)
Отворих вратата. Огъстъс носеше черен костюм с тесни ревери и съвършена кройка, в комбинация със светлосиня риза и тънка черна вратовръзка. В единия ъгъл на сериозната му уста се мъдреше цигара.
— Хейзъл Грейс — каза той, — изглеждаш невероятно.
— Аз… — Смятах, че останалата част от изречението ще излезе сама заедно с въздуха, преминаващ през гласните ми струни, ала това не се случи. Накрая успях да кажа: — Чувствам се разсъблечена.
— И преди съм го чувал — отвърна той с усмивка.
— Огъстъс — обади се мама, — изглеждаш страшно хубав.
— Благодаря, госпожо — отвърна той. След това ми предложи ръката си. Аз го хванах под мишница и погледнах към мама.
— Ще се видим в единайсет — каза тя.
Докато чакахме трамвай номер едно на широкия оживен булевард, подхвърлих на Огъстъс:
— Това костюмът ти за погребения ли е?
— Всъщност не — отвърна той. — Онзи не е толкова хубав.
Щом синьо-белият трамвай пристигна, Огъстъс подаде картите на шофьора, който ни посочи един кръгъл сензор и обясни, че трябвало да ги размахаме пред него. Докато се провирахме сред пътниците в претъпкания трамвай, един старец ни отстъпи мястото си, за да можем да седнем един до друг, а когато се опитах да възразя, той махна настойчиво към седалката. Пътувахме с трамвая три спирки, а аз през цялото време седях приведена над Гас, за да гледаме заедно през прозореца.
Огъстъс посочи към дърветата и попита:
— Видя ли това?
Да, бях забелязала. По протежение на всички канали растяха брястове, от които се носеха едни такива малки семенца. Приличаха досущ на миниатюрни розови венчелистчета, избелели на слънцето. Тези бледи венчелистчета се носеха на вятъра като ято птици — бяха хиляди на брой, сякаш се извиваше пролетна снежна буря.
Възрастният мъж, който ни отстъпи мястото си, забеляза какво гледаме и каза на английски:
— Пролетният сняг на Амстердам._Iepen_16 приветстват пролетта, като хвърлят конфети.
Прекачихме се на друг трамвай и след още четири спирки пристигнахме на улица, пресечена от красив канал, в чиито води се мержелееше отражението на стария мост и живописните еднотипни къщи.
„Орание“ се намираше на не повече от няколко крачки от спирката на трамвая. Ресторантът беше от едната страна на улицата; откритата градина беше разположена от другата страна върху циментова площадка, стигаща до самия ръб на канала. Очите на управителката се оживиха в мига, в който двамата с Огъстъс се отправихме към нея.
— Господин и госпожа Уотърс?
— Да, струва ми се — отвърнах аз.
— Това е масата ви — посочи тя към една маса непосредствено до канала на отсрещната страна на улицата. — Шампанското е подарък от нас.
Двамата с Гас се спогледахме с усмивки. Щом пресякохме улицата, той дръпна назад стола и ми помогна да седна. И наистина върху постланата с бяла покривка маса имаше две чаши за шампанско. Слънцето компенсираше по един великолепен начин леката прохлада във въздуха. От едната ни страна се нижеше върволица от велосипедисти — добре облечени мъже и жени, които се прибираха от работа, изумително привлекателни русокоси момичета, които се возеха странично на багажника на колелото на някой приятел, дребни дечица без каски, които подскачаха в пластмасовите седалки зад родителите си. А от другата ни страна водите на канала бяха покрити с „конфетите“ на милиони семенца. Край тухлените стени на канала се виждаха завързани малки лодки, пълни до половината с дъждовна вода, някои от тях заплашващи да потънат. Малко по-надолу по канала зърнах няколко полюшващи се на понтони водни къщи, а в средата на канала към нас се носеше безгрижно една открита лодка с плоско дъно, на чиято палуба имаше градински столове и портативна стереоуредба. Огъстъс взе чашата си с шампанско и я вдигна. Аз също взех своята, въпреки че никога досега не бях опитвала алкохол, с изключение на няколко глътки от бирата на татко.
16
Iepen (хол.) — брястове. — Б.пр.