Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
София се обърна и нежно се взря в него. Погледът му бе мътен, брадата безразборно покриваше цялото му лице, дрехите му бяха изпокъсани, но всичко това с нищо не можеше да наруши неговия чар. Този човек носеше изискаността в сърцето си. Жул постави ръце в джобовете на стария си кариран туидов панталон.
— Десенът е тип „Уелският принц“, но мисля, че принца отдавна вече го няма.
— А кракът ви как е?
— Да речем, че все още се стреми да не изостава от другия, което засега не е никак зле.
— Сменихте ли си превръзката?
— А ти как си?
— Малко ме боли глава, това събрание, изглежда, няма край.
— А сърдечни болки имате ли?
— Не, защо?
— Защото, като се има предвид часът, в който се мотаеш тук в последно време, съмнявам се, че си дошла да се възползваш от слънчевите лъчи.
— Всичко е наред, Жул. Имах нужда от глътка въздух.
— И най-свежият, който можа да намериш, е точно на това място от залива, където вони на развалена риба. Предполагам, че имаш право: ти наистина си добре.
Мъжете, инспектиращи стария кораб, слязоха по една стълба от палубата. После влязоха и два черни форда, чиито врати се затвориха безшумно, и бавно се отправиха към изхода на пристанищната зона.
— Ако си мислиш, че можеш утре да излезеш в отпуска, не се надявай! Страхувам се, че утрешният ти ден ще е още по-натоварен от днешния.
— Аз също.
— Докъде бяхме стигнали? — поде отново Жул.
— До момента, в който щяхме да се скараме, защото не искахте да ви заведа да ви сменят превръзката! Не мърдайте оттук, ще отида да взема колата.
София тръгна веднага и не му остави време да отговори.
— Какви номера ми играеш? — промърмори той.
След като придружи Жул, София се отправи към своя апартамент. Караше с едната ръка, а с другата се опитваше да намери мобилния си телефон. Трябваше да е някъде в големия й сак, но тя все не го откриваше… На първото кръстовище мина на червено. После спря, изсипа съдържанието на сака на седалката и сред цялата бъркотия успя най-сетне да намери телефона. Лукас й беше оставил съобщение, щеше да мине да я вземе от вкъщи към седем и половина. Тя погледна часовника си, оставаха точно 47 минути, за да се прибере, да целуне Матилда и Рен и да се преоблече. И нали едно прегрешение не е порок… тя се наведе, отвори някаква кутия и постави синята сигнална лампа върху купето на своя автомобил. После с бясна скорост и надута сирена тръгна по Трета улица.
Лукас се готвеше да излиза. Взе си габардинения шлифер от закачалката и се наметна. Угаси лампата и градът отвън засия в черно-бели оттенъци. Малко преди да затвори вратата, телефонът иззвъня. Той се върна и вдигна слушалката. Ед го информира, че исканата от него среща е насрочена точно за деветнайсет часа. В полумрака Лукас набързо написа адреса върху парче хартия.
— Ще ви се обадя веднага, след като намеря подходящо място за среща с нашия събеседник. — Без много обяснения затвори телефона и се приближи до панорамния прозорец. Вгледа се в улиците, простиращи се под сградата. От тази височина можеха да се забележат очертанията на белите и червените светлини, пресечени от фаровете на колите, които всички заедно образуваха една огромна мигаща в нощта паяжина. Лукас залепи чело до прозореца, дъхът му предизвика малка мъглявина, в центъра, на която мигаше миниатюрна синя точица. В далечината една сигнална лампа се движеше към Пасифик Хайтс. Лукас въздъхна, сложи ръце в джобовете на мантото си и излезе от стаята.
София спря сирената и прибра лампата. За щастие пред къщата имаше място за паркиране, от което тя незабавно се възползва. Набързо изкачи стъпалата, взимайки по четири наведнъж, и влезе в своя апартамент.
— Сигурно цяла глутница те гони — каза Матилда.
— Моля?
— Едва си поемаш дъх, ако можеше да си видиш лицето в огледалото.
— Трябва да се подготвя, ужасно закъснявам! Как мина денят ти?
— Към обяд направих един тренировъчен спринт с Карл Люис и, както обикновено, спечелих!
— Скучно ли ти беше?
— Под прозореца ти минаха шейсет коли, от които деветнайсет бяха зелени!
София тръгна към нея и седна в края на леглото й.
— Ще направя всичко възможно утре да се прибера по-рано.
Матилда хвърли поглед към стенния часовник, поставен на нощната масичка, и поклати глава.
— Не искам да се бъркам там, където не ми е работа…