Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Потреперих.
– Ще спазваме някои основни правила.
– Харесваш правилата, нали? Колко жалко! Сега си в моя свят и в него няма основни правила. Ще учиш, както ти преподавам, или изобщо няма да учиш.
– Ти си задник.
Той се изсмя и аз отново потреперих.
– Може ли да започнем довечера? – разговорът по телефона с лорд Господар беше относително безопасен. Но ако вместо да се обади, се беше озовал зад мен на улицата и ме беше изкомандвал да мълча, нямаше да мога да отворя уста, за да освободя името на В’лане.
Намръщих се.
Защо не беше тръгнал зад мен? Защо не беше пратил армията си подире ми? Сега, когато се замислих, единствените два пъти, когато изобщо се опита да ме хване, бяха, когато на практика му се бях доставила сама и той вярваше, че съм сама. Това е била твърде удобна възможност, за да я изпусне. Може би лорд Господар не бързаше да ме приближи. Дали се страхуваше от Копието, след като беше видял какво причини то на Малуш? Аз се бях страхувала безкрайно от Копието, когато ядох Ънсийли. Не исках да е близо до мен. Но с Гласа той лесно можеше да ми го вземе. Беше искал доброволното участие на Алина, а сега, изглежда, искаше моето. Защо? Защото ще по-лесно, ако не е против волята ми, или защото е нещо по-сложно от това? Дали Гласът действа само до известна степен, а той искаше нещо от мен, което не би могъл да ме принуди да направя? Или може би (тръпка на лошо предчувствие придружаваше тази мисъл) аз бях само малка част от някакви много по-големи планове, а той вече беше уредил за мен нещо друго и просто не беше дошло точното време. Може би дори сега той изграждаше клетка около мен, която не можех да видя. Щях ли да се събудя някоя сутрин и да вляза право в нея? Малуш лесно ме беше измамил. Бях вярвала, че той е част от моето въображение до последно.
Избутах страшните си мисли настрани, преди да успеят да се умножат. Аз определено исках да се доближа до него. Щях да го убия. А гадният му номер с Гласа беше преграда, която трябваше да мога да преодолея.
– Е – напомних, – кога можем да започнем? – не се доверявах на Баронс, но все пак той беше имал много възможности да използва Гласа върху мен преди, а не го беше направил. Не вярвах, че ще го използва, за да ми навреди и сега. Поне не много. Потенциалната придобивка си струваше риска.
– Ще дойда в десет.
Той затвори.
Беше девет и петнайсет, когато довърших изобретението си, четиридесет и пет минути преди времето, когато Баронс трябваше да пристигне.
Включих го, седнах отново, изследвах го критично няколко минути, после кимнах.
Изглеждаше добре.
Е, не изглеждаше точно добре. Изглеждаше... странно. Като нещо от научнофантастичен филм. Но работеше, а само това имаше значение за мен. Беше ми писнало да не съм в безопасност, когато е тъмно. Беше ми писнало да гледам как фенерчетата ми бягат, въртейки се. Това не можеше да ми избяга. И ако бях права за възможностите му, щях да мина право през Сянката-стена с него.
Трябваше да направя едно последно изпитание.
Беше велико изобретение и се гордеех с него. Идеята ме осени този следобед, по време на една кратка почивка. Тормозех се от мисълта за Сянката отвън, когато внезапно една лампа угасна в главата ми или по-скоро няколко десетки.
Смених табелата и заключих точно в седем, изтичах надолу по улицата до магазина за спортни стоки на ъгъла и купих всичко, което ми трябваше – от шлем за велосипедисти до батерии, скоби, крушки, тубички универсално лепило и каишки като допълнителна предпазна мярка.
После се върнах в книжарницата, пуснах на айпода последната подборка песни, по които бях луда, надух звука на косъм под оглушително и се залових за работа.
Разклатих изобретението си. Изпуснах го. Ритнах го. Но частите му все още оставаха непокътнати. Универсално лепило – най-добрият приятел на едно момиче след тиксото.
Бях доволна. За четиридесет и петте минути, които оставаха до уроците ми по Глас, имах време да изпробвам устройството и дори да се кача горе, за да се освежа малко, не че ми пукаше как изглеждам около Баронс. Просто в Дълбокия Юг жените се учат на ранна възраст, че когато светът се разпада около теб, е време да свалиш пердетата и да си направиш нова рокля.
Всяко истински вдъхновено изобретение се нуждае от лесно запомнящо се име. Аз имах точното за моето. Кой се нуждаше от Гривната на Крус, за да върви сред Сенките?
Плъзнах шлема на главата си и го закопчах стабилно под брадичката си. Пасна ми точно и не можеше да падне от главата ми в разгара на битка. Можех да го перна (ако можех да го направя) и нещото щеше да остане на главата ми. Бях залепила десетки лампи по цялата повърхност на шлема. Скоби се подаваха на няколко сантиметра отпред, отзад и от двете страни с пещерняшки лампи, прикрепени към тях, насочени надолу.