Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
АУ беше „ако умираш“, а аз не умирах.
Беше ми писнало да разчитам на други да ме спасяват. Исках сама да се грижа за себе си. Оставаха само няколко часа до съмване. Сянката можеше да си стои там цяла нощ, изобщо не ми пукаше.
Върнах се обратно в гаража, затворих и заключих вратата, включих най-ярките вътрешни светлини, размислих за миг, а после пропълзях в майбаха, за да спя.
Докато се отнасях, ми хрумна, че чувствата ми към колата определено се бяха променили. Вече не ме интересуваше, че беше принадлежала на ирландския мафиот Роки О’Баниън, от когото бях откраднала Копието и за чието убийство, както и за това на петнайсет от мутрите му в същата тази уличка, в която сега дебнеше чудовищната Сянка, бях косвено отговорна. Просто бях благодарна, че беше удобен за спане.
Очакваме Злото да извести идването си.
Предполага се, че злото спазва определени практики. Предполага се то да причини ледени тръпки от лошо предчувствие у домакина, предполага се то да е мигновено разпознаваемо и да е противно. Злото би трябвало да се промъква навън в нощта в черна катафалка с мъгла, излизаща от тъмните ù страни, или да слезе от скелетен харли, облечено в кожа с огърлица от прясно скалпирани черепи и кръстосани кости.
– „Книги и дреболии Баронс“ – казах в телефона ведро. – Ако търсите нещо, ние го имаме, а ако го нямаме, ще Ви го намерим – приемам работата си сериозно. След като откраднах шест часа сън в гаража, минах през уличката до книжарницата, взех душ и отворих магазина, както обикновено.
– Сигурен съм, че ти ще го намериш. Иначе нямаше да се обадя.
Замръзнах с ръка на слушалката. Това шега ли беше? Той ми се обаждаше? Бях си представяла всевъзможни срещи със Злото, но тази не беше сред тях.
– Кой е? – попитах аз, неспособна да повярвам.
– Знаеш кой съм. Кажи го!
Бях чувала гласа само два пъти преди – следобеда в Мрачната зона, когато едва не умрях, и наскоро в леговището на Малуш, но никога нямаше да го забравя. Противно на това, което очакваме да бъде, Злото имаше красив и изкусителен глас, отразяващ физическата красота на притежателя си.
Беше гласът на любовника на сестра ми и неин убиец.
Знаех името му и щях да умра преди да го нарека лорд Господар.
– Ти, копеле!
Тръшнах телефона с едната ръка, а с другата вече набирах Баронс на мобилния си телефон. Той вдигна веднага и звучеше разтревожен. Минах направо на въпроса.
– Може ли друидското заклинание Гласът да бъде използвано по телефона?
– Не. Потенциалът на заклинанието не се пренася чрез...
– Благодаря! Трябва да вървя – както предполагах, телефонът в магазина беше започнал отново да звъни. Затворих с палец мобилния и оставих Баронс да нарежда. Нямаше опасност да бъда заставена да се подчиня по телефона. Исках да науча само това преди лорд Господар да е успял да го използва върху мен.
Просто в случай, че беше плащащ клиент, казах:
– Книги и дреболии...
– Трябваше да попиташ мен – дойде прелъстителният, богат глас. – Щях да ти кажа, че Гласът се разводнява от технологиите. И двете страни трябва да са във физическа близост. В момента съм твърде далеч.
Нямаше да му дам удоволствието да разбере, че точно от това се страхувах.
– Изпуснах телефона.
– Преструвай се колкото искаш, МакКайла!
– Не използвай името ми! – изскърцах със зъби.
– Как да те наричам?
– Недей!
– Не изпитваш ли любопитство към мен?
Ръката ми трепереше. Говорех с убиеца на сестра ми, с чудовището, което водеше всички Ънсийли през мистичните си долмени и превръщаше нашия свят в кошмар.
– Разбира се. Какъв е най-бързият и най-лесният начин да те убия?
Той се засмя.
– В теб има повече огън, отколкото в Алина. Но тя беше умна. Подцених я. Тя скри съществуването ти от мен. Никога не говореше за теб. Нямах представа, че има две с талант като нейния.
Бяхме равни в незнанието си. Тя беше скрила и неговото съществуване от мен.
– Как разбра за мен?
– Чух слухове за друга Шийте зряща, която е нова в града и има необичайни способности. Накрая щях да те открия. Но когато дойде в склада, те надуших. Не можех да сбъркам кръвната ти линия. Ти можеш да усещаш Шинсар Дъб по същия начин, като Алина.
– Не, не мога – излъгах.
– Тя те зове. Ти я усещаш там навън, как става по-силна. Ти обаче няма да станеш по-силна. Ти ще отслабнеш, МакКайла. Не можеш да се справиш с Книгата. Дори не помисляй да опитваш! Дори не можеш да започнеш да си представяш с какво си имаш работа.