Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Бащата на Хана даде думата на Джеремая, който скромно се поклони. После изнесе прочувствена серенада, в която благодареше на Изабел за това, че през цялото време е била до него. Тя стоеше и се усмихваше блажено с насълзени очи. През полата й прозираше ластичният й колан.
Светлината угасна и екранът на телевизора проблесна. Господин Мерин стоеше пред съдебната палата в Роузууд, изглеждайки шикозно със синия си костюм, вратовръзка на червени и бели райета и игла с формата на американското знаме на ревера. Последваха снимки, на които разговаряше с граждани, ръкуваше се с тях, оглеждаше строителни площадки и разговаряше с ученици в клас за опасностите от употребата на алкохол. Всичко това беше озвучено с вдъхновяваща оркестрова музика и говорителят уверено настояваше, че Том Мерин е правилният избор за Пенсилвания. Дрън-дрън.
Последва семейната сцена пред развяващото се знаме. Хана изненадано се наведе напред, когато собственият й образ се появи на екрана. Камерата дори се задържа известно време върху нея. Да не би някой да беше объркал нещо? Или това не беше окончателният вариант?
След това обективът се насочи към Кейт, която издекламира на висок глас репликите си, сякаш рецитираше клетвата за вярност пред знамето на Съединените щати. После на екрана се появи лицето на Хана, която гледаше право в обектива с проблясващи очи и трапчинка на бузата. Тя се държеше естествено и уравновесено. Нямаше двойна гуша. Зъбите й не бяха криви. Косата й имаше красив меден оттенък, а не беше противно кафява. Няколко души от публиката се обърнаха към нея и й се усмихнаха широко.
Рекламата завърши с логото на Том Мерин, заемащо целия екран. Когато екранът потъмня, всички започнаха да ръкопляскат. Няколко души се приближиха до баща й и го потупаха по гърба. Чу се изпукването от отварянето на бутилка шампанско и единият от помощниците на баща й започна да разлива питието в чаши. Останалите започнаха да пишат есемеси на блекбъритата си.
— Изненадана ли си, Хана?
Хана подскочи и се огледа. До стола й стоеше Джеремая, навел острия си нос към нея.
— Да, но приятно — призна си тя.
— Ами, решението не беше мое — рече високомерно Джеремая. — Да речем, че гласовете „за“ бяха повече.
Две жени, които Хана не познаваше, се появиха иззад него и я потупаха по раменете. И двете носеха официални костюми и черни обувки на токчета.
— Ето те и теб! — изграчи едната от тях в лицето на Хана. Дъхът й миришеше на бонбонки „Тик-так“ с канела. — Здравей, Хана, аз съм Полин Уейс от „Уейс консулт“.
— Аз съм Триша Маклийн от „Райт фокус труп“. Толкова се радвам да се запозная с теб. — Другата жена тикна визитката си в ръката на Хана.
— З-здрасти? — Хана ги погледна развълнувано.
— Ние ръководим групите за проучване на общественото мнение — обясни Полин. Тя имаше грозни зъби и голяма синкава бенка на бузата. — Хората направо са влюбени в теб! Ти се котираш страхотно сред потенциалните избиратели на Том!
— Ти си свежа и естествена — продължи Триша. Тя беше поне с десет сантиметра по-ниска от Полин и закръглена като топка за боулинг. — Досега снимала ли си се за телевизията?
Хана примигна.
— Ами, малко. — Микрофоните, които тикаха в лицето й по време на процеса за убийството на Иън брояха ли се? Ами репортерите, които буквално спяха на стълбите пред входната им врата, когато пресата заклейми Хана и нейните приятелки като Малките сладки лъжкини?
— Хората те разпознават като една от тях — каза Триша. — Ти веднага привличаш вниманието им, което е страхотно за един кандидат.
— Всички ти съчувстват за онова, което преживя през последната година, Хана! — пропя Полин. — Ти привличаш емоционалния вот.
Хана впери поглед в двете консултантки.
— Ами какво казват за… грешките ми? — попита тя, поглеждайки Джеремая, който слухтеше до тях.
— Казват, че точно те те правят по-земна. — Триша млъкна за миг и прегледа листите в бележника си. Тя започна да чете направо от него. — „Всички сме имали случки в миналото ни, с които не се гордеем и целта е да се поучим от тях и да станем по-добри личности“.