Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Какво искаш да постигнеш, Улф?
— Аз ли? Ами, предполагам, следното. Не можеш да се пребориш с мен, защото държа електронен спусък и дори да успееш да ме надвиеш, пусна ли го, самолетът ще експлодира. И тъй като ти явно не можеш да го управляваш и на борда няма други пилоти, трябва да правиш каквото ти кажа. С други думи, или ще напишеш самопризнания пред свидетели, или ще умреш. Ясно ли е?
— Не мога да повярвам, че си убиец, Улф.
— Ти си убиец, Бостич. Спомняш ли си малкото деветгодишно момиченце, което миналата година беше намерено в езерото? Ти го направи.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Ти си виновен, защото не прибра на топло убиеца. А преди шест месеца в Провинстаун, Масачузетс, умря още едно тринайсетгодишно момиче. Спомняш ли си я?
— Не.
— Така и предполагах. Ти носиш отговорността и за нейното убийство, защото съм убеден, че е станала жертва на същия изверг, който уби дъщеря ми. И двете момичета щяха да са живи днес, ако ти не беше излъгал.
Бостич удари с юмрук по стената на пилотската кабина и го погледна.
— Какви ги дрънкаш, Улф? Не съм излъгал за нищо! Какво мислиш, че съм направил, за бога?
Кен изсумтя и се съсредоточи върху уредите.
— Знам какво си направил. Имам доказателство. Но първо ще го чуя от устата ти. — Кен рязко обърна глава към Рудолф. — Разбираш ли? Не аз, а ти ще ми разкажеш всичко, при това с пълни подробности. Иначе скапаният ти задник ще бъде съсипан.
Настъпи неловко мълчание. Накрая Бостич тихо попита:
— Свърши ли, командире?
Кен кимна.
— Да, аз несъмнено свърших. Но и с теб е свършено, прокуроре.
Бостич не каза нищо. Вторачи се през страничния прозорец. Кен хвана здраво щурвала. В лявата си ръка внимателно държеше спусъка. Беше стиснал гневно челюсти. Мислите му бяха някъде далеч. Боингът прелиташе покрай един хребет и се поклащаше от струите въздух, предизвикани от горещината на обедното слънце.
Вдясно се появи още една долина — широка и водеща на юг — и Кен зави към нея, преминавайки на по-малко от двеста и петдесет метра над релефа. Сетне пак се увери, че самолетът не предава обичайната си идентификация на радарите на въздушния контрол, които сигурно го търсеха. Вторачил поглед в уредите, той в последната секунда успя да избегне ято мишелови, летящи на същата височина. Птиците се разпръснаха във всички посоки. По корпуса се чуха два ужасяващи удара и Кен дръпна щурвала, но вече беше късно.
— Какво… беше това? — попита Бостич.
— Удари от птици — отговори Кен по-скоро на себе си.
Провери уредите и се успокои, като видя, че са в изправност. Вгледа се внимателно в лявото крило, после завъртя лостовете във всички посоки, доволен, че няма сериозна повреда. Единият от ударите се бе разнесъл от покрива на пилотската кабина и Кен изви глава, за да погледне през малките прозорчета горе. Очите му се съсредоточиха върху корпуса и не забелязаха внезапния блясък на слънчева светлина, отразен от високо летящите Ф-15, които завиха над същата долина на височина три хиляди метра — търсеха с тактическия си радар полет 90.
На борда на „Гълфстрийм Пет ЛЛ“ — 13:22
— Агент Бронски, на телефона.
Беше Бил Норт. Стоеше на вратата и се усмихваше.
— Моля? — попита тя озадачено.
— На борда имаме клетъчен телефон и аз си позволих волността да дам номера на вашите хора в Солт Лейк Сити. Единият — мисля, че се казва Франк — иска да говори с вас.
— Наистина ли се сетихте за това?
Норт кимна и се усмихна по-широко.
— Трябваше да правя нещо, за да минава по-бързо времето.
Кет стана, инстинктивно приглади панталона си и го последва. Влязоха в луксозно обзаведения пътнически салон. Норт й направи знак да седне на плюшения стол и й даде телефона.
— Франк?
— Намерихме го, Кет. От военновъздушните сили ни съобщиха координатите преди минута. Имаш ли нещо за писане?
— Казвай.
Той й съобщи географската ширина и дължина.
— Отправил се е на югозапад и лети ниско, на около сто и петдесет метра над земята. Множество граждани са се оплакали, че самолетите летят прекалено ниско. Знаем, че е той.