Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Изглежда, че нещата при нея малко са се променили от година. Казаха ми, че има финансови проблеми. Впрочем твърдят, че е доста ловка, дори интригантка. Стига да намери някой глупак, веднага ще го използва, за да се измъкне от затрудненото си положение.
Цветарката се бе съвзела от странното вълнение, което я бе обхванало. Продължи да действа за изпълнението на плана си, без обаче да ускорява нещата.
– Глупакът е вече налице – засмя се тя. – Познавате ли Совер, шефа на Каде?
– Да, малко. Срещал съм го да се разхожда по пантофи на пристанището.
– Любовник е на Арманд от няколко месеца... Казват, че е похарчил доста пари с нея.
После Фин добави безразлично:
– Защо не отидете у Арманд? Там ще срещнете богати хора, които биха могли да помогнат... Господин Совер ще бъде разположен да ви направи услуга.
Мариус стана сериозен и замълча за миг. Размишляваше.
– Е, добре, имате право – наруши мълчанието той... – Трябва да се опита всяка възможност... Утре ще отида при тази жена. Ще ѝ разкажа за Филип.
Цветарката гледаше младия мъж право в лицето и премигваше.
– И най-вече – пресилено се засмя Фин – гледайте да не останете в краката на тази чаровница... Чувала съм често да разказват за духовитостта ѝ, за необикновената ѝ власт над мъжете.
Изненадан от развълнувания глас на приятелката си, Мариус я хвана за ръката и я погледна изпитателно.
– Какво ви е? Да не би да отивам при дявола и да съм някой грешник?... Ах, бедната ми Фин! Далеч съм от мисълта да си въобразявам подобни глупости. Имам да изпълнявам свято дело... Погледнете ме добре: коя жена би харесала подобен изрод?
Девойката с изненада откри, че не е грозен. Някога ѝ се бе виждал ужасен; сега ѝ се струваше, че от лицето му струи светлина, която го преобразяваше изцяло. Младежът ѝ стисна приятелски ръката и тя силно се смути.
На другия ден вечерта, както бе уговорено, Мариус отиде у Арманд.
2
Арманд имаше тайнствен произход. Твърдеше, че е родена в Индия, че майка ѝ била индийка, а бащата – английски офицер. Това бе началото на историята, която тя разказваше на всички любопитни и чиято героиня бе. Първият ѝ любовник бил богат настойник, който се грижел за нея след смъртта на баща ѝ, за да я прелъсти по-късно, "така, както се угоява пиле, за да бъде сетне изхрускано с най-голям апетит". Тя разказваше изключително духовито този жесток и романтичен разказ.
Благодарение на лъжите никой така и не разбра истинската ѝ история. Един ден долетя в Марсилия като онези хищни птици, които отдалеч усещат богатата на плячка местност. Установи се в промишления град и показа изключителна находчивост. Още с пристигането си се завъртя край младите търговци, които ринеха парите с лопати. Разбра, че тези младежи, приковани цял ден към бюрата си, мечтаят за вечерни забавления, където да изхарчат малко от спечелените пари.
Изкусно постави примките си. Обзаведе богато къщата си, придаде ѝ аристократичен вид. С лекота се справи със съперничките си, които откри в града. Горките момичета, бяха доста невежи; обличаха се лошо, не умееха да говорят, луксът им бе еснафски, отблъскващ, често ходеха занемарени и небрежни. Арманд ги засенчи с елегантността си, с изтънчените маниери, възприети от срещите с добре възпитани хора. Само за няколко месеца се превърна в светска знаменитост.
Според наивните признания на Совер в дома си тя се държеше като херцогиня. Бе обзавела къщата с изключително изискан вкус.
Отвори вратите на салона си и с шума, който вдигна около себе си, привлече доста млади хора.Успя да ги задържи с благосклонността и светските си маниери. В господарката на къщата трудно можеше да се открие държанката. Имаше любовници, дори ги показваше открито. Но в обществото по време на соаретата запазваше благоприличието, на което се отдаваше голямо значение. Олицетворяваше порочния, но елегантен, парфюмиран и духовит тип жени.
Постепенно се заобиколи с бонвиваните на града. Впрочем приемаше само богати хора, които печелеха много и харчеха още повече. В началото трябваше само да избере жертвата си: пред краката ѝ се бе събрала цяла тълпа. Хвана здраво няколко богаташи, които живееха в разкош, готови да задоволяват прищевките ѝ.
Сериозните хора гледаха на нея като на истинска напаст, като на бездънна яма, в която щяха да потънат капиталите на младите марсилски търговци. Нейните съпернички, държанките, я обсипваха с обиди, обвиняваха я в нечестни интриги. Подиграваха се със слабото ѝ лице и преждевременните бръчки, казваха, че е грозна – това беше почти вярно, – и заявяваха, че не разбират защо тези глупави мъже се прехласват толкова пред това създание. Арманд ги оставяше да я одумват, а самата царуваше спокойно. В продължение на няколко години тя се издигна над тях с остроумието си, с богатството и достойнството си на елегантна и изискана жена. В къщата ѝ мъжете влизаха само с черни костюми и бели вратовръзки.