Тайните на Марсилия

Арманд имаше тайнствен произход. Твърдеше, че е родена в Индия, че майка ѝ била индийка, а бащата – английски офицер. Това бе началото на историята, която тя разказваше на всички любопитни и чиято героиня бе. Първият ѝ любовник бил богат настойник, който се грижел за нея след смъртта на баща ѝ, за да я прелъсти по-късно, "така, както се угоява пиле, за да бъде сетне изхрускано с най-голям апетит". Тя разказваше изключително духовито този жесток и романтичен разказ.

Благодарение на лъжите никой така и не разбра истинската ѝ история. Един ден долетя в Марсилия като онези хищни птици, които отдалеч усещат богатата на плячка местност. Установи се в промишления град и показа изключителна находчивост. Още с пристигането си се завъртя край младите търговци, които ринеха парите с лопати. Разбра, че тези младежи, приковани цял ден към бюрата си, мечтаят за вечерни забавления, където да изхарчат малко от спечелените пари.

Изкусно постави примките си. Обзаведе богато къщата си, придаде ѝ аристократичен вид. С лекота се справи със съперничките си, които откри в града. Горките момичета, бяха доста невежи; обличаха се лошо, не умееха да говорят, луксът им бе еснафски, отблъскващ, често ходеха занемарени и небрежни. Арманд ги засенчи с елегантността си, с изтънчените маниери, възприети от срещите с добре възпитани хора. Само за няколко месеца се превърна в светска знаменитост.

Според наивните признания на Совер в дома си тя се държеше като херцогиня. Бе обзавела къщата с изключително изискан вкус.

Отвори вратите на салона си и с шума, който вдигна около себе си, привлече доста млади хора.Успя да ги задържи с благосклонността и светските си маниери. В господарката на къщата трудно можеше да се открие държанката. Имаше любовници, дори ги показваше открито. Но в обществото по време на соаретата запазваше благоприличието, на което се отдаваше голямо значение. Олицетворяваше порочния, но елегантен, парфюмиран и духовит тип жени.

Постепенно се заобиколи с бонвиваните на града. Впрочем приемаше само богати хора, които печелеха много и харчеха още повече. В началото трябваше само да избере жертвата си: пред краката ѝ се бе събрала цяла тълпа. Хвана здраво няколко богаташи, които живееха в разкош, готови да задоволяват прищевките ѝ.

Сериозните хора гледаха на нея като на истинска напаст, като на бездънна яма, в която щяха да потънат капиталите на младите марсилски търговци. Нейните съпернички, държанките, я обсипваха с обиди, обвиняваха я в нечестни интриги. Подиграваха се със слабото ѝ лице и преждевременните бръчки, казваха, че е грозна – това беше почти вярно, – и заявяваха, че не разбират защо тези глупави мъже се прехласват толкова пред това създание. Арманд ги оставяше да я одумват, а самата царуваше спокойно. В продължение на няколко години тя се издигна над тях с остроумието си, с богатството и достойнството си на елегантна и изискана жена. В къщата ѝ мъжете влизаха само с черни костюми и бели вратовръзки.