Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Макар да смятах за невъзможно, болката се засили изведнъж. Движенията му ставаха все по-жестоки, отпускаше се върху мен, като ме пронизваше с цялата си сила, след което се отдалечаваше, оставайки чувст-
вото, че изкарва половината ми вътрешности. Получих световиене, не можех да издържам повече, когато изведнъж той започна да стене. Разбрах, че свършва, но аз не чувствах нищо. Болката ме бе направила безчувствена до такава степен, че усещах единствено нея.
След това остана неподвижен върху мен, все още вътре. Захапа крайчеца на ухото ми и произнесе името ми. Продължавах да плача безшумно.
Разбрах, че се надига бавно, но в същото време продължаваше да е вътре в мен. Отворът, който беше направил, не се затваряше.
Обърна ме, като ме придържаше нежно. Не му помогнах ни най-малко, тялото ми бе отпуснато като на мъртвец. Не се движех, а продължавах да стоя със затворени очи. Все още плачех.
Изтри сълзите ми, като ме погали по лицето с ръка. Наведе се над мен и ме целуна в устата. Не отвърнах на милувката му. Отново ме целуна.
— Обичам те.
Устните му обходиха брадичката ми, спуснаха се към гърлото и се затвориха около зърната на гърдите. Езикът му продължи надолу, като се плъзгаше по дължината на цялото ми тяло, премина през пъпа и се разходи по корема ми. Ръцете му сгънаха краката ми и след това ги разтвориха.
Чувствах се засрамена, напълно нещастна. Вулвата ми бе влажна.
Пръстите му докоснаха срамните ми устни и ги притиснаха една срещу друга. Отпуснаха се за миг, за да се срещнат отново, сякаш бяха пинцети, изпълнявайки движение, което се преместваше все по-нагоре и възпроизвеждаше приглушен звук, подобен на бълбу-кане. Когато стигна докрая, ръката му опъна устните, за да открие напълно клитора ми, разголвайки розовата гладка плът, която ме изгаряше като наполовина зарасла рана.
Поглади я с език, който движеше бавно от горе до долу, като се спря на незначителното възвишение от плът, в което се събираше цялото ми същество, като го търкаше, лижеше, натискаше, галеше с твърдия връх на езика си. После той го хвана между устните си и го
засмука. След това отново то смука навътре и го задържа в устата си, след което продължи да го ближе, което ме накара да се затърча, да се вия, да "притискам импулсивно тялото си към него, отдавайки му се напълно.
Той вкара два пръста във вулвата ми и започна да ги движи, следвайки същия ритъм, който налагаше тялото ми под натиска на езика му. Малко след това плъзна още два пръста малко по-надолу към отвора, който самият той вече бе отворил.
Споменът за насилието прибави неудържима нотка на удоволствие, което ме обземаше, развихряйки един изтънчено жесток финал.
Езикът му продължи да стои там, докато заглъхна и последният ми спазъм. Пръстите му все още ме пронизваха, когато опря глава върху пъпа ми.
Беше поравно, помислих си, разменихме си индивидуални удоволствия. Върна ми онова, което ми бе взел преди.
Мисълта ме успокои.
Естествено това бе спорно мнение, но все пак бе мнение.
— Обичам те.
Тогава си припомних, че вече ми го бе казал преди и се запитах какво ли точно означава това.
Отпусна се до мен, целуна ме и се обърна, като застана по корем. Качих се с труд върху него, защото ме болеше цялото тяло. Поставих нозете си върху неговите, покрих с ръцете си неговите ръце, а главата си в едно ъгълче на гърба му.
Посрещна ме, ръмжащ от удоволствие.
— Знаеш ли, Пабло, започваш да ставаш опасен? — усмихнах се аз.
Цялото му тяло се размърда под моето. Беше приятно. Не бе свършил да се смее, когато каза:
— Лулу...
Отвърнах с нещо подобно на звук. Бях прекалено заета с усещанията си. Никога преди това не бях се излягала върху мъж по този начин, което несъмнено ми харесваше. Кожата му бе хладна, а очертанията на тялото му под моето — омайващи.
— Лулу... — Разбрах, че говореше сериозно. Не се
изненадах, дори очаквах, бях подготвена да преглътна новата раздяла. Бе неизбежно.
Въпреки това доближих устните си до ухото му.
— Кажи?
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
Преди години много пъти бяхме играли на брачна двойка. Той беше най-съвършеният лъжец, когото познавах. Бях сигурна, почти сигурна в новата игра, но въпреки това приех предложението.