Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
— Много, колко бих бил щастлив да имам дъщеря като теб.
— Слушай, Пабло... — думите и очите му ме убедиха в успеха ми. Той вече знаеше каква мръсница мога да бъда, а сигурно знаеше и някои други неща, но все още не бе достатъчно. Реших да стигна докрая: — Как бих искала да ти го посмуча. Ще ми позволиш ли?
Свали ципа, извади с ръка члена си и започна да го гали.
— Чакам те...
Преминах на колене разстоянието между нас, наведох се над пениса му и го пъхнах в устата си. Това започваше да ми прилича на истинско завръщане.
— Лулу...
— Мммм. — Нямах желание да отговарям.
— Бих искал да те чукам отзад.
Дори не отворих очи, направих се, че не разбирам това, което казваше, но думите му ехтяха в съзнанието ми.
— Бих искал да те чукам отзад — повтори. — Може ли?
Откъснах устни от всепоглъщащото ме занимание, повдигнах очи към него, докато галех нежно члена му в дланта си.
— Добре де, не вземай нещата толкова присърце...
— опитвах се да го заинтригувам. Наистина исках да го впечатля, но не чак толкова. — Не е рационално да се вярва на сънища, освен това съм ти казвала, че нямам обичай да ме задоволяват напълно. Няма защо де се притесняваш чак толкова.
— Това не е никакво притеснение — погледна ме той, смеейки се.
Беше ме хванал натясно и почувствах, че никога няма да бъда жената вамп, фаталната жена, каквато Бог я е създал. Стратегията ми се бе обърнала срещу мен и вече не ми хрумваха никакви мръснишки номера, нищо по-гениално, което да кажа.
— Ами да, както виждаш, така е... — млъкнах, погледнах го за миг и реших, че ще е най-добре да се върна към предишното занимание. Отново захапах члена му и разгърнах бързо цялото си умение, като смятах, че така може би ще изчезне желанието му, но само няколко минути прекъснах под натиска на ръката му.
— Стига толкова — настоя с любезен тон.
— Не знам, Пабло... — Опитвах се да събудя съчувствието му с очи на заклано агне, а и не трябваше да се напрягам много. Бях объркана, защото не можех да му откажа, а не исках, съвсем не исках да го правя.
— Защо ме питаш такива неща?
— Би ли предпочела да не те питам?
— Не, не става въпрос за това...
— Все едно, няма значение. Това бе само идея. — Ръцете му се плъзнаха към мишниците ми, за да покаже, че трябва да стана. Когато се изправих срещу него, за миг вкара езика си в пъпа ми, след което също се надигна, прегърна ме и ме целуна продължително. Ръцете му бавно са качваха от кръста по протежение на гърба, докато стигнат раменете. Тогава рязко ме обърна, спъна ме с десния си крак и ме повали върху мокета, след което се хвърли върху мен. Стегна бедрата ми между коленете си, за да блокира краката ми,
като се отпусна върху лявата си ръка, с която ме притискаше към пода. Усетих нещо меко и хладно, един лесно проникващ пръст, който влизаше и излизаше в тялото ми отзад...
— Ти си копеле...
— Хайде, Лулу, знаеш, ме не обичам да говориш така.
Издърпах краката си напред. Успях да го ударя по гърба два-три пъти, когато усетих, че ме опипва с върха на члена си.
— Стой мирна, Лулу, нищо няма да постигнеш... Единственото, което ще направиш, ако продължаваш да се държиш като глупачка, е да си отнесеш няколко псувни. — Не беше сърдит, а ми говореше с топъл, дори успокояващ тон въпреки заплахите си.
— Дръж се добре, ще бъде само един миг и не е чак толкова страшно. — Разтвори ме с дясната си ръка, усещах натиска на палеца му, който опъваше кожата ми,издърпвайки я навън. — Освен това ти си виновна за всичко, винаги започваш първа. Гледаш ме с тия жадни очи и не мога да не те искам толкова много...
Дясната му ръка, с която си представях, че държи члена си, натисна върху онова, което знаех, че е нежен и малък отвор.
— Ти си копеле, копеле...
Не проговорих повече, болката ме накара да онемея, да престана да виждам и чувам, парализира ме напълно. Никога през живота си не бях подлагана на подобно мъчение. Започнах да крещя, виках като умиращо животно в кланица, издавайки остри и пронизи-телни писъци, докато сълзите задавиха гърлото ми и ме лишиха дори от успокоението на вика. Издавах само слаби и накъсани ридания, които ме унижаваха още повече, подчертавайки слабостта ми пред звяра. Той се задъхваше отгоре, пъшкаше, като ме използваше така, както аз преди това играчката от бяла пластмаса. Използваше ме, изпитвайки насилствено и обидно удоволствие, до което не ме допускаше въобще.