Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
— He.
— Колко жалко! — Не успях да сдържа смеха си, но след секунди се успокоих и продължих. — Така че въпросната вечер сънувах, че сме в една голяма и скъпа кола, карана от негър шофьор, който беше много готин, наричаше те „господине” и имаше голям член. Не знам защо, но аз знаех отнякъде, че членът му е голям. Усмивката му ме накара да помисля, че се съмняваше в коя категория точно да отнесе съня ми, така че започнах да говоря глупости, като се стремях да предам на всичко това нотка истинност. — Носех дълга перленосива рокля, модел XVI век, с огромно деколте, бяла яка и пола, повдигната с тел отдолу, с набор от тюл на задника и много бижута по мен, а ти беше облечен с панталони и съвсем обикновен дебел червен пуловер. Спряхме на улица „Фуенкарал”, която беше в Берлин, макар че всички надписи бяха на испански, каквито са и сега. Всичко беше като действително. Влязохме в магазин за обувки, чийто витрини бяха претъпкани. Ей, нали няма да се обидиш, ако продължа с пръстче малко? Трябва да си почина.
— Ти сама...
— Благодаря, много си мил наистина. Та докъде бях стигнала? Ах, да! В магазина имаше продавач, облечен като паж, но дрехите му не приличаха твърде на моите. Носеше френски тип дрехи като Луи XIV, с много дантели и напудрена перука, нали се сещаш? Тогава седнах съвсем смирено на една пейка, а ти застана прав до мен. Продавачът се приближи и попита какво искам. Най-забавното от всичко е, че не можеш да си представиш връзката, която съществуваше между мен и теб, не можеш да си представиш...
— Баща и дъщеря?
— Да... — промърморих. — Как отгатна?
— А! Казах първото, което ми хрумна.
— Не ти изглежда невероятно? — Гледах с изненада, оная изненада, в която се смесват нотки на истински срам въпреки всеизвестната ми липса на срам, която заплашваше да ме срази.
— Не. Очарователно е. — Думите му разпръснаха съмненията ми. — И какво стана после? Предполагам,
че не съм отишъл там, за да те подготвя за учебната година. ■.
— Не, напротив — засмях се. Неприятното чувство се бе разсеяло напълно и с всеки изминал миг се чувствах все по-добре, по-сигурна. Отново се погалих, за да ме види, като бавно се движех по мокета и като го предизвиквах от разстояние, което ме възбуждаше страхотно, макар че изпитвах силно желание да приближа до него и го докосна. — Тогава ти каза на продавача, че ще ходиш във Филаделфия за две седмици, за да изнесеш лекция за Йоан Кръстител на ония нещастни диваци, индианците искам да кажа, и че те е страх да ме оставиш сама, защото съм много палава и способна на всякакви лудории. Затова си решил да ми наденеш тая протеза, която да ме задоволява и да ми прави компания през време на отсъствието ти. Продавачът се съгласи с теб, като каза, че е ясно днешните мацки какви са и че си постъпил изключително предвидливо. Тогава човекът отиде в склада и се върна с две закачалки, не точно закачалки, не знам как да ги определя. Бяха подобни на две метални пръчки, завършващи с извит край, които постави пред мен. Аз вече знаех какво трябва да направя: вдигнах полата си, отворих крака и поставих всяко едно от токчетата си в дупките в горната част на тези така наречени закачалки, оставайки в поза, подобна на онези, които обикновено се заемат пред гинеколога. Носех дълги бели гащи до коленете с дупка отдолу, бродирана покрая с цветчета. Продавачът мушна там пръста си,погледна те и каза, че така не можел да вземе размера, защото съм била много суха, и че ако разрешаваш, може да помогне, на което ти се съгласи. Тогава започна да ме ближе и го правеше така добре, че ми доставяше огромно удоволствие, но тъкмо да свърша, ти го прекъсна и той спря...
— Гледай ти, колко лош съм бил! — засмя се Пабло, като потупваше с пръсти цепката на панталона си.
— Ами да — отвърнах, — беше много груб. Тогава оня тип започна да ми мери разни позлатени вибратори, все по-големи, и тъй като бях вече страхотно възбудена, посред изпробването изпаднах в оргазъм,
на теб страшно ти хареса. На продавача, разбира се, не му хареса особено, но не каза нищо. Накрая ми постави един ужасен вибратор, който ми причини болка, но на теб ти се понрави и каза, че искаш именно него. Той го пъхна още малко навътре и вибраторът остана в мен. Не можа да го извади. Аз плачех и крещях, че не го искам и че съм те предупредила за това. Но ти отиде на касата, плати, помогна ми да стана и ме изведе от магазина, настоявайки, че ще закъснееш за самолета, защото щеше да пътуваш за Филаделфия със самолет през Париж. А, не, искам да кажа през Берлин, а аз не можех да ходя. Трябваше да държа краката си отворени и когато влязохме в колата, шофьорът попита какво става, а ги ми повдигна полата, за да го види и той. Той ме опипа с църха на пръста си и каза: „56 ръст, чудесно, този е най-добрият.” А аз плачех и те питах как ще те изпратя с това нещо вътре в мен, на което ти отговори да не се тревожа, че имало и други начини. Тогава ме накара да се обърна, повдигна полата ми и вкара пръста си отзад... Събудих се, обляна в пот, и си спомних за теб. — Загледах го продължително, но той не продумваше, а само се усмихваше. След това го Лпопитах: — Хареса ли ти сьнят ми?