Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
„Любовницата” на Джими ме целуна по двете бузи.
— Здравей, казвам се Пабло.
— А! Голям го вадиш...
— Защо казваш това? — нелюбезната ми реплика го бе обидила.
— Просто мания, не обръщай внимание. — По лицето му не трепна дори мускул, така че продължих.
— Ами мъжът ми също се казва Пабло и тъй като съвсем наскоро го оставих... — Аха — усмихна се. — Какво съвпадение!
— М-да... — не знаех какво да добавя.
— Можеш ли да станеш? — попита. — Приятелят ми иска да те види.
Това наистина го очаквах.
Станах и се завъртях бавно в кръг върху токчетата си. След това седнах отново и погледнах към Джими. „Любовницата” му също го гледаше. Той вдигна ръка с изправен палец. Онзи с кичура все още стоеше до него.
— Добре — русият ме погледна. — Ще има ли мангизи?
— Може и да има... — Мисля, че никога в живота си не съм произнасяла фраза с по-голяма убедителност.
— По трийсет за всеки един.
— Добре, човече! Какво още? — Осъзнавах некомпетентността си и дори можех да си дам сметка, че ще се възползват от случая, за да ме изцицат, но не чак толкова. — Двайсет ви стигат.
— Двайсет и пет...
— Двайсет. — Погледнах го в лицето, но там не прочетох нищо. — Двайсет хилядарки. Това е последното ми предложение. В крайна сметка аз само ще гледам...
— Съгласен — отвърна бързо. Не изглеждаше недоволен.
Браво, Лулу, помислих, отново се споразумяхме.
— По двайсет за всеки един — повтори.
Сигурно би приел и петнайсет, дори дванайсет.
— Четиридесет... — повторих няколко пъти замислено, като че ли пресмятах цифрата. Стори ми се прекалено скъпо, истинско разхищение, но все пак можех да си позволя този каприз, макар и не така често, разбира се. Но веднъж в живота... Наистина не знаех колко струва една проститутка, а тия сигурно бяха по-скъпи. А може би не, но след като клиентът е жена, сигурно са по-скъпи. А може и да не са. Как можех да отгатна? Сигурно Пабло щеше да знае какво да направи, но дори не беше пожелал да ми каже колко плати на Ели оная нощ. Ели беше травестит, а тия дори не приличаха на професионалисти. Бях объркана.
— Не. Шейсет. — Неочакваното заключение на русия сложи край на двоумението ми.
— Как така шейсет? — погледнах го ядосано. — Бяхме казали по двайсет за всеки един. Двайсет и двайсет са четиресет.
— Но ние сме трима.
— Кой е третият?
— Марио, онзи дето е с Джими...
— Онзи с кичура ли? — Той отвърна утвърдително. — И дума да не става, тоя не влиза в сметките, въобще не ми харесва.
— Ама... — той ме гледаше с молещо изражение, сякаш имаше някакъв ангажимент. — Ако той не дойде, Джими няма да иска. /
— Защо?
— Ами, защото... — започна да се изчервява. — Марио му е любовницата.
— Но Джими не е ли с теб?
— Да... — потвърди, — но също е и с Марио.
— Трио ли сте? — предположих, но той отрече бързо с глава. — А, да... — разбрах изведнъж. — Предишния спор ми го припомни. Вие сте две двойки с един заменяем член и никога... Загледах го настоятелно. Отблизо бе още по-хубав. — Това, което не разбирам... Което не разбирам е как може да си толкова глупав. Ти нямаш нужда да делиш мъж с никого и никога, трябва да имаш стотици, които да стоят на опашка за теб...
— Това не е твоя работа.
— Вярно е — съгласих се. — Добре, оня с кичура не го искам. Ако трябва да дойде, да идва... но ще ви дам четиресет хилядарки и нито една повече. След това, ако искате си ги делете помежду си, аз не искам да знам.
Загледа ме за миг мълчаливо. След това се обърна и се запъти с наведена глава да информира останалите. Другите двама поспориха с него, изглежда, сделката не им харесваше особено, защото русият свиваше рамене. Накрая се споразумяха и той се върна да разговаря с мен.
— Добре, съгласни са, но им казах четиридесет и пет. По петнайсет за всеки — погледна ме той, като че ли молейки за извинение. — Не можах да направя нищо повече наистина... След това ще платиш на мен и аз ще взема само десет и готово
— Ти си глупак, момчето ми — наистина бях възмутена, защото ми се струваше, че това момче е загубено. Не каза нищо, но аз все пак трябваше да уточня някои други неща.
— Къде ще го правим?
— Б твоя. а... — погледна ме учудено. — Или не?
Трябваше да помисля малко. Инес беше при Пабло, който я взе за края на седмицата, така че тя не беше проблем, но не бях много сигурна дали искам да ги заведа у дома си. Разбира се, че отиването в приличен хотел щеше да ми излезе много по-скъпо.защото трябваше да го плащам аз, освен четиресепе хиляди, конто щеше да ми струва игричката, ставаше множко. Също не можех да ги оставям те да избират, защото не знаех класата на бардака, в който щяха да ме заврат. Накрая реших, че ще е най-добре да ги отведа у дома.