Възрастите на Лулу

— Много ли се чука през тия години.’

— Ами, кажи-речи... — Вече движех по-бързо ръката си, вкарвах със сила това подобие на мъжки член във вулвата си и ми харесваше все повече. Спрях рязко и реших да сменя накрайника, не исках да пресилвам нещата. — Този тук, дето има бодли, ще ме нарани ли?

— Не знам, но не вярвам...

— Добре, да опитаме____ Май ти разказвах нещо. А,

да! За Сусана. Тъй като е само метър и половина, всички мъже й се струват огромни. Страхотна е. Винаги, когато я попитам, отговаря едно и също: „Имаше ей такъв огромен” — за да покажа, отдалечих прека-лено двете си длани, — а тя винаги се оплаква. Не разбирам, винаги се оплаква. Мен би ме подлудило, но тъй като съм толкова голяма, никога не ме изпълват достатъчно, затова мисля, че е кофти да си толкова висока, всичко ти е прекалено дълго...

— Стига... — Смееше се с глас и ме гледаше.Всичко това му харесваше, сигурна бях, че му харесваше, и тогава реших да свържа тая история с друга, съвсем различна, която никога не съм мислила, че ще мога да му я разкажа, но сега ми се стори особено важно.

— Хей, знаеш ли, че бодлите не боцкат? Сега ще сложа това отгоре да видя какво ще стане. — Взех нещо подобно на къса капачка в червено и покрито с малки подутини и го надянах на върха. — Наистина ми става смешно, като си спомня за Сусана. Преди два месеца те сънувах и в този сън вибраторите играха важна роля. — Спрях за миг, за да погледна лицето му, но не видях нищо особено. — Става въпрос, че Сусана от известно време е станала доста сериозна. Беше най-отворената в класа като малка, но преди две години си хвана много сериозен приятел, абсолютен тъпак на двайсет и девет лазарника...

— Аз съм на трийсет и две... — Първо ме погледна с усмивката, която използваше майка ми, щом ме завареше в килера да тършувам, след това се засмя звучно.

— Да, но ти не си вързан.

— Защо?

— Защото не си, както и Марсело не е,макар да има вече дете и така нататък. Добре, все тая. Важното е, че годеникът на Сусана има много пари, агенция за издателски услуги и нито капчица чувство за хумор. Оная вечер ходихме да вечеряме — те двамата, Чело, която доведе един доста симпатичен пич, и аз сама, защото нямаше с кой да отида. Не бъди сигурен, че ако имах това, щях да си го сложа и да отида с него. — Извадих вибратора и започнах да махам приспособленията. Исках да го изпробвам без нищо. Може би нямаше да е толкова ефективен, защото бодлите бяха започнали да ме възбуждат прекалено. — Стана така, че се натаралян-кахме, Сусана също, и разказахме историята за флейтата. Приятелят на Чело се смя много, разказът го очарова, но другият се ядоса, каза, че нямало нищо смешно,

■ : гаслаа глупости не го възбуждали. Изкоментирах, че ми се струва странно, защото, когато ти узна историята, се разнежи. Нали така беше? — Пабло кимна утвърдително с глава. — Донесе ли ми флейта от Ню Йорк?