Възрастите на Лулу

Бях сигурна, че той въпреки постоянните обиди е фаворитът.

В началото не го оставях да участва. Седнал до мен, трябваше на гледа всичко. Доста продължително време Джими възбуждаше Марио. Устните му шепнеха нежни слова, наситени с любов и желание, ръцете му го обгръщаха, след което натискът стана по-силен, и накрая той го обърна рязко, накара го да направи няколко стъпки и двамата застанаха пред нас. Тогава едната му ръка натисна члена на приятеля му и той разтвори крака, докато другата се насочи отзад и започна да търка плътта през плата, като връхчетата на пръстите му се срещнаха между бедрата. Дланите се движеха бързо върху тъмния панталон, сякаш имаха намерение да го излъскат до блясък. Движеха се все бързо, членът му нарастваше, ставаше по-твърд, вече се очертаваше ясно, опъвайки плата, като че ли ще го скъса. Под натиска на изострената плът бедрата му трепереха, езикът се подаваше от устата. Лицето се промени, като прие някакво животинско изражение. Беше лице на умствено изостанал, който грухти и пъшка, неспособен да говори, да държи очите си отворени, нито главата изправена.

Две секунди му бяха достатъчни, за да изчезнат всякакви прегради. Тогава сграбчи здраво члена на приятеля си с едната ръка и вкара показалеца на другата в аналния му отвор и като започна да прониква бавно навътре, в същото време мастурбираше с члена му, като ме гледаше право в очите.

Марио се наведе напред, без да се контролира, а аз погледнах за миг Паблито, който ги наблюдаваше със зачервени очи, прехапал горната си вече посиняла устна. Той беше фаворитът, нямаше съмнение, но не го разбираше. Беше прекалено млад, за да го разбере. Как ми се искаше да му поговоря, да му разкажа, че по-възрастните мъже имат странни начини да обичат, да му съчувствам, защото също бях преминала през подобен период. Но състраданието не беше способно да отмести нито за секунда желанието, така че само му подадох ръка, която той стисна, без да ме гледа. Джими разбра всичко, извика го, като ме изгледа с недоверие, на чийто поглед отвърнах. Бях съгласна, нямаше да се намесвам повече в техния комплициран

интимен живот. Той щеше да дава заповеди, а аз само ще гледам. Тогава даде начало на унижението на Паблито, кукла на конци, от което помня само части, фрагменти. Другите двама се гледаха в очите, галеха се бавно, докато той ги задоволяваше заедно. Фините му и жестоки устни се изкривяваха в гротескна гримаса, докато някой крак го отхвърляше надалече. Падаше в нозете им, хленчеше да бъде отново пожелан, подчиняваше се, връщаше се да им даде удоволствие в замяна на удари и грубости. Джими го заплашваше, докато разтваряше с една ръка ануса на Марио, застанал на четири крака върху канапето. Той се приближаваше, изваждаше език и го вкарваше послушно в презираната плът,, ближейки съперника си, който сте неше като недоволно бебе, за да стигне с уста до твърдия, мургав и здрав член, след което го смучеше дълго и шумно. Накрая идваше върховното унижение, но аз веле не можех да се сдържам. Бях решила да не го правя, докато не си отидат, защото ми се струваше недостойно да се вия пред тях, пред очите им, сама така различна от тях. Би било комично и тъжно, но не издържах повече. Галех пъпките на гърдите си с пръсти, все още облечена, галех бедрата си и чувствах, че цялото ми тяло е твърдо и изопнато, когато Джими ме попита дали не смятам да се съблека. Гласът му приличаше на покана. Съблякох се съвсем гола и го чух да казва: „Виж, това е жена и много готина при това.” Паблито ме гледаше неспокоен, а Марио се смееше гръмогласно, питайки „Не ти ли харесва?” Паблито не отговори, а аз се почувствах ужасно омърсена, защото той беше истински отвратителен мръсник, сводник от най-долна класа. Легнах на масата по гръб, като следвах инструкциите му, докато той продължаваше да приказва. „Ти никога не си чукал жена, нали”, на което Паблито протестира и каза, че го е правил, но явно лъжеше, което дори аз разбрах. „Вече е време да опиташ, защото си голям”, при което Марио се заливаше от смях. „Не се тревожи, аз ще ти помогна.” Надигнах се на лакти, за да ги гледам. Паблито плачеше, молеше се, защото не желаеше да го прави, а Джими се държеше по жесток начин. Питах