Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Говореха си нещо, като се гледаха в очите. Първо-
начално се усмихваха миловндно, но след това, изглежда, смениха темата. Този с изрусения кичур, когото никак не харесвах, прекалено приличащ на обикновен педал въпреки отсъствието на дълги нокти и червило, застана в средата. Младичкият възприе това съвсем смирено. Галеше ръцете на приятеля си, криеше главата си в раменете му, целуваше го по врата, като че ли му казваше „обичам те” и несъмнено го обичаше, но мургавият се правеше на кепроницаем. Жестовете му бяха безразлични. После дори станаха резки, особено когато между тях се зароди някакъв спор. Най-младият изглеждаше съгласен на всичко, за да му угоди, като че ли молеше извинение с лице, ръце, с всичките си жестове, но в един момент бе отблъснат. Ръцете на атлетичния младеж го отблъснаха от себе си, този с кичура направи жест на задоволство, но също го отнесе, защото мургавият го разтърси, без да се церемони. Изглежда, му бе дошло до гуша от двамата. По-младият му обърна гръб, облегна се на бара и скри лицето си в ръце в знак на отчаяние. Разнежен, приятелят му го прегърна отзад, галейки русата му коса. Двамата се целунаха страстно, както когато се видяха.
Развличах се страхотно. Поръчах си още едло питие, без да откъсвам очи от тях.
— Хомосексуалистите са човешки същества като всички останали.
Обърнах се изненадана не толкова от изречението, което дочух, колкото от мистериозността на събеседника ми.
Зад бара младеж с лице, подобно на онзи с кичура, ме гледаше злобно.
— Несъмнено е така — отвърнах, докато заставах пред него.
— Какво толкова се взираш в Джими?
— Не знам кой е Джими.
— Наистина ли? — отговорът ми очевидно го бе изненадал.
— Наистина.
— Онзи, облеченият в черно. След като не го познаваш, какво толкова го зяпаш.
— Защото ми харесва.
— Харесва ли ти? — разсмя се. — Ами знай тогава, маце, че е гай. Цял живот е бил, а русичкият е любовницата му.
— Това го знам — казах, гледайки го сериозно и след кратка пауза продължих: — Може да съм маце, но не съм глупачка. Ясно ли е? — Не му дадох време да ми отговори. — Освен това ми харесват мъжете гай, разбираш ли?
— Не — учудването му бе толкова голямо, че ме разсм
— Просто ми харесват хомосексуалистите. Харесват ми, възбуждат ме много.
— Сексуално... искаш да кажеш, нали?
— Да. — Остана неподвижен, с чаша в ръка като парализиран, пронизан от отговора ми. — Не мисля, че е нещо толкова странно, защото на мъжете, искам да кажа на хетеросексуалните мъже, им харесват лесбийките, поне красивите лесбийки, и на всеки това му изглежда напълно нормално.
— Ама аз за първи път в живота си чувам подобно нес
— Малко си живял.
Макар че нямах познания по въпроса, не ми се щеше да вярвам, че желанието ми е непознато.
Не съществуват непознати желания.
— За първи път... — повтори слисан, клатейки глава, докато ми пълнеше чашата.
След няколко минути се върна на темата.
— Искаш да кажеш, че ще ти хареса да легнеш с тях ли... дори и нищо да не ти направят, да стоиш там и да ги гледаш например? — изуми се той.
— Да — отвърнах. — Това би ми доставило огромно удоволствие.
— Искаш ли да поговоря с тях?
Погледнах го скришом. Изглеждаше услужлив, лишен от меркантилни подбуди поне за момента.
— Моля те — отговорих и едва тогава си дадох сметка в каква бъркотия се забърквам сама.
Той изчезна през една отворена врата зад тезгяха. Зърнах го след няколко секунди да разговаря с Джими и годеника му или какъв му беше не знам.
Барманът им разказваше епизода, сякаш ставаше въпрос за някакъв виц, като се смееше оглушително през
цялото време. На русичкия също му изглеждаше забавно. На Джими не. Той само ме гледаше. Издържах на погледа му, докато се питах какво бих направила, ако ми поискаха пари. Беше срамно да платиш, за да легнеш с мъж. Много по-срамно, отколкото да вземеш пари, но от друга страна те не бяха мъже, тоест нещата се променяха.
Двамата поспориха известно време, докато барманът стоеше настрани. Тогава Джими извика онзи с кичура и той се присъедини към разговора, като ме гледаше през цялото време с широко отворени очи. Доста време се забавиха при вземането на решение. След това русият размени няколко думи с бармана и двамата приближиха към мен.