Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Влечението на Ичимей по градинарството, възпитано у него от баща му, се засили в "Топаз". От самото начало мнозина от интернираните, които си бяха вадили хляба със земеделие, решиха да си направят зеленчукови и плодни градини и безплодният пейзаж и суровият климат не успяха да ги разубедят. Поливаха на ръка, броейки капките вода, покриваха растенията е хартия през лятото и палеха огньове в най-студените зимни дни. Така успяха да изтръгнат от пустинята плодове и зеленчуци. Храна никога не липсваше в стола, човек можеше да напълни чинията си и да повтори, но без твърдата решимост на тези селяни продуктите биха ги набавяли само от консерви. Нищо добро за здравето не расте в консерва, казваха те. Ичимей ходеше в училището за учебните часове, а останалата част от деня я посвещаваше на земеделие. Скоро прякорът му Зелени пръсти замести името му, защото до каквото се докоснеше, то връзваше и растеше. Вечер, след като два пъти чакаше на опашката в стола – веднъж за баща си и втори път за себе си – той старателно подвързваше книги и учебници, изпратени от далечни учители за подрастващите нисеи. Беше услужливо и мечтателно момче, можеше с часове да стои неподвижен, загледан в лилавите планини на фона на кристалното небе, зареян в мислите и чувствата си. Говореха за него, че има призвание за свещеник и че в Япония сигурно би бил послушник в някой дзен манастир. Въпреки че вярата оомото отхвърляше набирането на последователи, Такао проповядваше упорито своята религия пред Хейдеко и децата си, но единствено Ичимей я възприе с плам, защото тя прилягаше на характера му и на неговото схващане за света, още от малък. Практикуваше оомото е баща си и с още двама исеи от друга барака. В лагера имаше будистки служби и няколко християнски, но единствено той и баща му, заедно с другите двама исеи изповядваха оомото. Хейдеко ги придружаваше понякога, но без особена убеденост. Чарлс и Джеймс изобщо не проявяваха интерес към вярванията на баща си, а Мегуми, за ужас на Такао и за удивление на Хейдеко, се покръсти и стана християнка. Отдаде това на пророчески сън, в който сам Исус ѝ се явил.
– Как разбра, че е Исус? – скара ѝ се, пребледнял от гняв, Такао.
– Броди ли някой друг по тези места с трънен венец – отговори му тя.
Трябваше да присъства в часовете по вероучение, водени от един презвитериански пастор, и бе покръстена на кратка церемония в тесен кръг, на която дойдоха само Ичимей – от любопитство, и Бойд Андерсън, трогнат до дъното на душата си от това доказателство за любов. Естествено, пасторът прозря, че покръстването на девойката се дължи по-скоро на войника, отколкото на самата вяра в Христа, но не представи възражения. Даде им благословията си, питайки се вътрешно в кое ли кътче на света би могла да се установи тази двойка.
АРИЗОНА
През декември 1944 година, няколко дни преди Върховният съд единодушно да обяви, че никой американски гражданин, независимо от културната си принадлежност, не може да бъде арестуван без причина, директорът на лагера "Топаз", ескортиран от двама войници, връчи на Хейдеко Фукуда знаме, сгънато във формата на триъгълник, и закачи лилава лента е медал на гърдите на Такао под погребалните жалейни звуци на тромпет в присъствието на стотици хора, събрани около семейството със свито гърло, за да отдадат последна почит на загиналия в бой Чарлс Фукуда. Хейдеко, Мегуми и Ичимей плачеха, но изражението на Такао бе непроницаемо. През годините в концентрационния лагер лицето му бе застинало като в тържествена маска на гордост, ала приведената му стойка и упоритото мълчание разкриваха прекършения човек, в какъвто се бе превърнал. На петдесет и две години, той бе изгубил способността си да се радва пред показало се над земята стръкче, изчезнали бяха лекият му хумор, ентусиазмът, с който градеше бъдеще за децата си, скритата нежност, която изпитваше към Хейдеко. Героичната саможертва на Чарлс, най-големия син, който трябваше да издържа семейството, когато него вече нямаше да го има, го порази като последен, смъртоносен удар. Чарлс загина в Италия заедно със стотици американо-японци от Четиристотин четиресет и втори пехотен полк, наречен Батальон на пурпурното сърце заради изключително големия брой медали за храброст. Този полк, съставен предимно от нисеи, стана най-отличеният във военната история на Съединените щати, но за Фукуда този факт не носеше никаква утеха.