Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
В допълнение имаше и вентилационна система под формата на дупки, пробити от двете страни на автобуса, както и остъклен подвижен капак зад шофьорската кабина, за да може Соня да вижда своята благодетелка, докато пътуват.
С една дума, автобусът за бягството бе превърнат в луксозно превозно средство за слонове, и то само за няколко дни.
Колкото по-усилено се подготвяха за заминаването си, толкова повече желанието им да напуснат фермата намаляваше. Животът в Езерната ферма бе станал доста приятен за всички. Да не говорим за Бени и Хубавицата, които още на третата нощ решиха, че е грехота да хабят чаршафи в различни стаи, когато могат да делят един комплект. Уютните вечери пред камината бяха изпълнени с хубави ястия и напитки и разнообразявани с епизоди от забележителния живот на Алан Карлсон.
Ала в понеделник сутринта хладилникът и кухненските шкафове бяха почти празни и бе крайно време Хубавицата да отиде до Ротне да презареди. От съображения за сигурност се качи на стария си фолскваген, а мерцедесът остана скрит зад плевнята.
Хубавицата излезе от магазина с една торба продукти за нея и новите й приятели, и с още една, пълна със свежи аржентински ябълки за Соня. Като се прибра вкъщи, даде торбата с ябълки на Алан, а останалите покупки разпредели в хладилника и шкафовете, след което се присъедини към Бени и Бъстър на верандата с кошничка белгийски ягоди. Юлиус също седеше там по време на една от редките си почивки от риболова.
Идилията бе рязко нарушена, когато един форд мустанг влетя в двора и за малко да се блъсне в Алан и Соня.
Слоницата го прие най-спокойно от всички. Цялото й внимание бе насочено към следващата ябълка, която щеше да получи от Алан, и въобще не се интересуваше от случващото се около нея. Все пак може би разбра, че става нещо необичайно, защото спря точно по средата на едно завъртане, със задница, насочена към Алан и новодошлия.
Втори по спокойствие бе Алан. През живота си се бе сблъсквал със смъртта толкова много пъти, че един лъскав форд мустанг не можеше да го впечатли. Ако спре, спре.
На трето място навярно се нареждаше Бъстър. Той беше строго възпитан да не тича и лае, когато идват непознати. Ала сега стоеше с щръкнали уши и не откъсваше поглед от сцената, която се разиграваше пред него.
За сметка на това Хубавицата, Бени и Юлиус подскочиха и се строиха в редица в очакване.
В следващия момент Кофата, който за секунда бе загубил ума и дума, излезе от колата и извади пистолет от чантата на задната седалка. Първо го насочи към задницата на слона, но след това размисли и се обърна към Алан и останалите трима, които бяха на верандата, и извика:
– Горе ръцете!
– Горе ръцете?
Това беше най-голямата глупост, която Алан беше чувал от доста време, и затова заспори с младежа. Какво смятал господинът, че ще стане в противен случай? Навярно, че стогодишният Алан – при това сам и без подкрепление, ще го замери с ябълки? Или че крехката дама на верандата ще го бомбардира с белгийски ягоди? Или че...
– Добре, добре – дръжте си ръцете където искате, само не ми правете разни номера.
– Номера?
– Затваряй си устата, старче! По-добре ми кажи къде са проклетият куфар и човекът, който го носеше.
Това е, помисли си Хубавицата. Ето как щеше да приключи щастливият им живот. Реалността ги бе застигнала. Никой не отговаряше на Кофата, всички мислеха, та ушите им пукаха, с изключение може би на Соня, която насред цялата драма реши, че е време да се облекчи. А когато един слон се облекчава, няма как този процес да остане незабелязан от околните.
– Мамка му – изруга Кофата и се отдалечи на няколко крачки от съдържанието, което се сипеше от слоницата. – Защо, по дяволите, имате слон?
Отново никакъв отговор. Сега обаче Бъстър вече не издържаше. Кучето усещаше, че нещо не е наред. А и така му се искаше да се разлае по непознатия. И въпреки че знаеше правилата, изръмжа заплашително. В резултат на това Кофата за първи път забеляза немската овчарка на верандата, направи две крачки назад, вдигна пистолета и изглеждаше така, сякаш е готов да стреля, ако се наложи.
В този миг в стогодишното съзнание на Алан се роди идея. Намерението му беше доста опасно и съществуваше голям риск междувременно самият той да бъде застрелян, ако все пак се окажеше, че не е безсмъртен. Старецът си пое дълбоко въздух и се залови за работа. С наивна усмивка запристъпва право към хулигана с пистолета. След това му заговори с най-треперещия глас, на който бе способен: