Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
И понеже през нощта тая върлина бе забита в телената мрежа на противника, на другата сутрин всеки погледне и бяга. Чакай бе, поне да се почерпим. Черпнята наистина дойде. Дружинният почерпи двамата, като предварително прочете на останалите от дружината конско евангелие.
Патрулете бяха от най-големите ми удоволствия. В атестацията ми пише, че съм ходил седемнадесет пъти на гости на противника. Добре че ми се припомня, защото бях забравил!
Местността и пред Трънския, и пред Караманския участък ми е тъй добре позната!
Едва се стъмни, и изкушението почва. Тръгвам. Командирът научи, че извън нощните пътешествия по нареждане отивам и с пререждане. Нищо против. Но защо тръгвам сам? Непременно да вземам войници. Най-редовните ми другари биха Трайко или Иван.
Ефрейтор, после младши подофицер Трайко Николов от Обеля, Софийско, кавалер на ордена за Храброст, стоманено здрав, с идеално телосложение, бе от първите в ротата. Пратен в щурмовото училище в Гопеш, гдето всеки полк или самостоятелна дружина се представляваше в тоя първи курс извън офицерите само от един войник или подофицер, при толкова дружини, полкове, дивизии — български, германски, турски войници — Трайко излезе пръв в състезанията, пръв в наградите. Удивителна сръчност, поразителна издръжливост и… не дай Боже да си насреща — практически постижения. Докато обикновено войниците хвърляха една бомба бухалка на 30 крачки, Трайко хвърляше едновременно четири (по една между пръстите си) — на 40 крачки.
Другият бе ефрейтор Иван Димитров от Долно Камарци, Пирдопско, кавалер на ордена за Храброст. Мераклия като Трайка. Трайко мераклия като Ивана. И двамата бяха най-добрите ми другари при нощните разходки на юг.
Когато излизах с няколко души, присъединявах младши подофицер Франц Иванов от София, доброволец през Балканската война, кавалер на четири ордена за Храброст и на германската заслуга, също един от първите в ротата, за което свидетелствуват и големите му отличия, младши подофицер Стефан Михайлов от Лъжене, Пирдопско, кавалер на ордена за Храброст, ефрейтор Иван Пенков от Голема Раковица, Софийско, кавалер на ордена за Храброст.
Когато групата бе още по-голяма, към тях се прибавяха ефрейтор Георги Вушков и редник Дико Лаков — и двамата от Калугерово, Орханийско, ефрейтор Свилен Константинов от Бракьовци, Софийско, кавалер на ордена за Храброст, ефрейтор Тодор Йовков от Царичене, Софийско, редник Никола Гюров от Видрар, Трънско, редник Стоян Недков от Чурек, Софийско, и пр., едни от други по-стегнати, по-изпълнителни, по-самодейни и с най-голямо съзнание за задачата ни. Просто да се гордееш, че водиш такива войници! Към тъй образуваните по-големи групи — десет-дванадесет души, — за да има човек при ядрото, което вече се създаваше, вземах посменно старшите подофицери Хараламби Русинов или Георги Геошев — и двамата от Лява река, Трънско, кавалери на ордена за Храброст, а първият — и на турския полумесец. Хараламби и Георги бяха от 38, останалите от 39 и 40 — трите набора!
Хараламби Русинов! Тънък като млада топола, пъргав като топка. Заставаше и отдаваше чест — просто знаменито. Той и Трайко бяха двамата от ротата, които съм повиквал и без да има належаща нужда. Да ти е драго да се възхищаваш от такива подофицери!
Хараламби дружеше с Георги Геошев, който бе отличен като него. Дружеше не само защото бяха от едно село, един набор, но и от една рота. Бяха най-близки приятели. Винаги заедно. Като другарки „от пансиона“. „Разделиха“ се, когато станаха помощник-взводни подофицери. Съединиха се, когато станаха големи началства — взводни подофицери. Заедно с фелдфебел Драган Бенчов — взводни подофицери на трите взвода, с Власев и придадения ни другар картечник Попкръстев, сама ротата води бой при Дървеник срещу три италиански дружини, извън другите боеве в състава на дружината и полка. Всички тези мои другари си спомнят какво стана при Дървеник.
Славни бяха нашите нощни разходки. Но преди всичко никакви звезди, цифри, нашивки. Никакви пликове, писма, тефтерчета, книжа. Каквото с когото и да се случи — всички сме редници, всички с празни джобове. Само кърпата бе позволена.