Знакът на Атина

Франк едва не се задави.

— Просто страхотно. Гиганти, които могат да мятат планини. И ми казваш, че Бакхус ги е убил с шишарки?

— Нещо такова — отговори Пърси, — но не мисля, че този път ще можем да разчитаме на помощта му. Той искаше да го почетем по някакъв начин и беше сигурен, че не можем да го направим.

На масата се възцари мълчание. Пайпър чуваше как тренер Хедж пее моряшка песен на палубата, но не знаеше думите, затова звучеше така:

„Тра-ла-йо-хо-хо-тра-ла-ла“.

Пайпър не можеше да се отърве от чувството, че Бакхус трябва да им помогне. Близнаците гиганти бяха в Рим. Те пазеха нещо, от което героите имаха нужда… нещо, което се криеше в бронзовата делва. Каквото и да бе то, усещаше, че в него се крие тайната как да затворят Портите на Смъртта. Ключът към вечната смърт. Освен това мислеше, че никога няма да успеят да победят гигантите без помощта на Бакхус. И ако не успееха да ги сразят до пет дни, Рим щеше да бъде унищожен, а братът на Хейзъл, Нико, щеше да загине.

От друга страна, след като видението със сребърния бокал на Бакхус се бе оказало лъжовно, може би и другите нямаше да се сбъднат — особено това, в което тя се удавяше заедно с Пърси и Джейсън. Възможно беше това видение да е символично.

„Кръвта на героиня — бе казала Гея, — а също и на герой. Пайпър, избери, моля те, кое от момчетата да загине с теб“.

— Тя иска двама от нас — промърмори Пайпър.

Всички се обърнаха към нея.

Пайпър мразеше да е в центъра на вниманието. Това може и да беше странно за една дъщеря на Афродита, но тя бе видяла как се отразява славата на баща й, който беше филмова звезда. Спомни си как Афродита я бе припознала като своя дъщеря пред целия лагер, като я разкраси с магия. Това беше най-унизителният момент от живота й. Дори тук, сред само шестима герои, се чувстваше уязвима.

Но те са ми приятели — напомни си тя. — Всичко е наред.

Имаше обаче странното чувство, че не я гледат само очите на приятели.

— Днес на магистралата — каза тя — Гея ми каза, че има нужда от кръвта на двама герои, момче и момиче. Тя пожела да избера момчето, което трябва да умре с мен.

— Но ти не го направи — стисна ръката й Джейсън. — Спаси и двама ни.

— Знам. Но защо тя иска такова жертвоприношение?

— Не помните ли Вълчия дом? — подсвирна Лио. — И любимата ни ледена принцеса, Хиона? Тя искаше да пролее кръвта на Джейсън, за да оскверни мястото за поколения наред. Може кръвта на героите да има някаква сила.

— О… — остави Пърси пицата си и се облегна назад. Загледа се в нищото, все едно със закъснение бе забелязал, че е ритнат от кон.

— Пърси? — стисна ръката му Анабет.