Без теб

Не смеели да повярват, че са победили. Но и никой в Диеп не вярвал, че на 10 май 1981 година левицата ще победи...

Пиер отворил писмото на съдията към осем сутринта. Ръцете му треперели. Бил спал само два часа. Писмото на Вебер не оставяло никакво съмнение. Чудотворно спасеното момиченце след катастрофата при Мон Терибъл се казвало Емили Витрал. Дядо ѝ и баба ѝ ставали нейни официални настойници. Можели да я вземат от Монбелиар още същата сутрин.

В квартал „Поле“ още не били прибрали чашите за шампанско, останалото олио и парчетата печено месо. Поделили си остатъците и празникът продължил и на 11 май 1981 година. 10 и 11 май 1981 година били двата най-хубави дни от живота им.

Матилд дьо Карвил изчакала да настъпи нощта, за да се приближи незабелязано към камиона на семейство Витрал. Чакала търпеливо да си тръгнат и последните клиенти. Била проучила всичко и знаела, че на 13 май 1981 година Никол Витрал щяла да е сама. Мъжът ѝ бил на събрание в „Поле“ както всяка сряда вечер. Този път разглеждали възможността да се представят на общинските избори през 1983 година.

Била топла майска вечер, но както винаги духал силен вятър.

Дойде моментът да ви представя Матилд дьо Карвил. Тя влязла в играта два дни след еуфорията. Не ми е лесно да ѝ направя безпристрастен портрет. Ще разберете защо след няколко страници. Поемам върху себе си отговорността за портрета на жената, която ще ви представя. Ако преценката ми не ви се стори обективна, поне повярвайте в моята честност. По време на разследването Матилд дьо Карвил се доверила на съпруга си. На него и на Бога. В дотогавашния си живот нямала основание да се оплаче от Бога, а впрочем – и от съпруга си. Родена в благородно семейство, потомък на най-знатен род от Анже, преселил се в най-шикозното парижко предградие, Матилд била доста грациозна, интелигентна и с хуманни възгледи девойка. Носела висок кок и в изражението на лицето ѝ имало нещо закачливо-хитровато, като на Роми Шнайдер. Още преди да навърши двадесет години, вече ѝ се възхищавали, ревнували и ухажвали. За кратко... Тя вярвала в Бога. Влюбила се в първия мъж, който той изпратил на пътя ѝ, и му се заклела във вечна вярност. Казвал се Леонс, млад инженер – блестящ, амбициозен и... беден. Инженерът малко по малко разрушил всичко миловидно, привлекателно и хуманно у Матилд. Е, щом Бог бил пожелал така...

Зестрата, която му донесла Матилд, имала неизмерима в пари стойност: името. Матилд дьо Карвил, девойка „от сой“, с привилегирован произход и благородна кръв, въплъщавала по неповторим начин наследство и традиции. Леонс приел името на жена си. Не всеки ден се среща мъж, който приема името на жена си, трябва да признаете това! За подобен жест е необходимо съпругата да има пред фамилното си име частицата „дьо“ и родословно дърво, стигащо в низходящ ред до свети Луи!36 Та Матилд дала на мъжа си името си и не трябва да се забравя – няколко милиона в ценни книжа, които били необходими, за да се основе компанията „Дьо Карвил“. Индустриалният гений на Леонс сътворил всичко останало: умножаването на първите милиони в десетки милиони, търговския успех на компанията, печелившите патенти, откриването на филиали на пет континента. До деня на катастрофата при Мон Терибъл Матилд си мислела, че е направила добра инвестиция с Леонс...