Купата на небесата

Мъжете смятаха, че ги бива за ловци. Хауард и Тери твърдяха, че имат известен опит. Клиф ги беше чул да се хвалят, докато обсъждаха оръжията. Той забеляза нещо едро в храсталака — проблясване на кафява козина и лек тропот, сякаш от отдалечаващи се копита. Ако бяха на Земята, щеше да предположи, че е елен.

Хауард и Тери тръгнаха заедно с известно театралничене. За негова изненада се върнаха след час с нещо като едър заек, космато, с плосък череп и големи обърнати нагоре уши. Клиф ги огледа и реши, че вероятно са пригодени за чуване на нападащи хищни птици. Не беше срещал подобна адаптация на Земята. Това бе ново доказателство колко важно е летенето тук.

Одраното животно имаше интересна скелетна конструкция и вътрешни органи. Клиф ги раздели и опита да определи за какво служат. Странно разположени кости и буцести органи без видима функция. В някои имаше смисъл, в други не. Трябваше му истинска лаборатория…

Изпекоха псевдозаека на малък огън, като внимаваха да не дими много. Пушекът не можеше да се издигне над гъстите корони на дърветата и се надяваха, че не се вижда отдалече. Месото беше вкусно и добре дошло.

— Видяхте ли нещо като елен? — попита Клиф. Тери кимна и попита:

— Откъде знаеш? Беше четирикрако и голямо — и с големи зъби.

— И рога — добави Хауард. — Изглеждаше странно. И душеше въздуха като хищник. Видимо не си струваше неприятностите.

— Трябва да си пазим лазерите за защита — каза Ейби. — Според мен трябваше да убием онзи язовец и да го сготвим.

— Изглеждаше труден за убиване — отвърна Клиф. — А и тогава бързахме.

— Е, сега имаме време — сопна се Ейби.

Клиф премълча. Но пък беше по-добре да зачекне тежките теми сега, докато почиваха с пълни стомаси.

— Вижте, в момента не правим нищо. Просто се крием. Имаме нужда от план.

Това породи дискусия, но твърде малко идеи. Клиф го очакваше — всички имаха нужда от изпускане на парата. Имаше нервност, мърморене и раздразнение. Опасността и трудностите бяха лоши за разбирателството, но ако успееше да притъпи раздразнението, щяха да заработят по-добре. Известно време всички спореха какво е трябвало и какво е можело, докато накрая Клиф не взе думата.

— Миналото е минало. Какво да правим сега?

— Да открием другите — предложи Хауард.

— Как? — попита Клиф.

— Може би ако се свържем със „Слънцетърсач“… — почна Хауард. — Може би те имат някаква връзка с Бет.

— Не разполагаме с нищо, което може да достигне „Слънцетърсач“ — каза Клиф внимателно.

— Ами лазерите? — попита Ирма. — Ако успеем да пратим най-обикновено морзово съобщение… — И спря, осъзнала колко ще им е трудно дори да открият кораба в небе, което не потъмнява никога.

Ейби видя накъде отиват нещата и отсече:

— Първо трябва да разберем законите на това откачено място. И чак тогава ще можем да се оправим със ситуацията.