Четирите цвята на магията

Тя се ококори от почуда и задоволство. Прошепна, по-скоро на себе си:

— Подейства!

Дръжката сияеше в същото лачено черно като окото на Кел и крадения камък, а когато Лайла извади меча от канията му, металът също заблестя в черно — на светлината на свещта беше плътен сякаш изкован от стомана. Девойката възкликна възхитено. Кел изпусна облекчено дъх при вида на меча — можеше да е и по-зле — и проследи как тя го обляга на стената.

— Ето, видя ли — каза ѝ младежът. — А сега ми го подай…

Тя не осъзнаваше — не би могла да осъзнае — нито че този вид магия е грешен, нито че камъкът се храни с енергията ѝ.

— Моля те. Преди да се нараниш!

Лайла погледна недоволно „госта“ си и гушна камъка. Отвърна:

— Нищо подобно. Та аз тъкмо започвам…

— Лайла… — поде Кел, ала се оказа твърде късно. Черен дим вече се лееше между пръстите ѝ — много повече отпреди — и взе да се оформя в стаята помежду им. Този път вместо оръжие, димът се събра в силует на младеж. И не просто на непознат, осъзна Кел, докато чертите се изглаждаха от дим в плът.

Беше Кел.

Имаше почти съвършена прилика — от сюртука с изтъркания му подгъв до червеникавата коса, която падаше пред лицето му и скриваше черното око. Само че този Кел нямаше синьо око. И двете сияеха лъскави и черни като камъка в ръката на Лайла. Видението не помръдна, поне в началото — стоеше неподвижно и чакаше.

Кел, който беше Кел, се втренчи злостно в Кел, който не беше Кел.

— Какво смяташ, че правиш? — въпросът беше отправен към Лайла.

— Просто се забавлявам — отвърна тя.

— Не можеш да се въртиш наоколо и да създаваш хора.

— Очевидно мога.

В този момент черноокият двойник се размърда. Смъкна си палтото и го запрати на най-близкия стол. Кел с ужас проследи как отражението му започва да си разкопчава туниката, копче след копче.

Антари се изсмя тихо и задавено:

— Шегуваш ли се?

Лайла само се усмихна и търкулна камъка в шепата си, а Кел Подобието полека и закачливо смъкна туниката си и застана гологръд. Взе да разкопчава колана на кръста си.

— Добре, стига толкова — възмути се Кел. — Разпръсни го.

Девойката въздъхна.

— Изобщо не си забавен.

— Това не е забавление.

— За теб може и да не е… — отвърна тя с подигравателна усмивчица, докато новосъздаденият Кел продължаваше със стриптийза и изниза колана от гайките.

Лайла обаче не видя онова, което виждаше антари: как доскоро празното лице на отражението започваше да се променя. Съвсем леко изменение в структурата на магията — кух съд, който започва да се пълни.

— Лайла — настоя Кел, — послушай ме. Разпръсни го веднага.

— Добре, добре — отвърна тя и погледна черноокия Кел в очите. — Ами… как да го направя?

— Ти пожела да се появи — младият антари се изправи на крака. — А сега пожелай да се махне.

Момичето свъси вежди, а фантомът спря да си сваля дрехите, но не изчезна.

— Лайла!

— Опитвам се. — Тя стисна по-здраво камъка.