Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ох, мамицата му.
В сърцето на Тал Верар, между трите острова полумесеци на Великите гилдии, се намираше Кастелана, имението крепост на херцозите на Тал Верар преди векове. След като градът се отървал от титулуваната аристокрация, замъкът Кастелана се превърнал в дом на нова порода заможни благородници — съветниците от Приори, независимите богаташи и водачите на гилдии, чието обществено положение изискваше най-биещи на очи прояви на възможностите им за харчене.
В самия център на Кастелана, опасан от празен ров, подобен на кръгъл каньон от елдерглас, се намираше Мон Магистерия, дворецът на Архонта — внушително човешко постижение, което се извисяваше над чуждото великолепие. Изящен каменен бурен, израсъл в стъклена градина.
Бяха довели Локи и Джийн на едно място точно под него. Локи предполагаше, че се намират в кухината, която отделяше Мон Магистерия от обкръжаващия я остров — пещера с милиони фасети от потъмнен елдерглас се издигаше нагоре около тях, а земите на горния остров се намираха на петдесет-шестдесет стъпки над главите им. Каналът, по който лодката бе стигнала дотук, лъкатушеше надалеч от лявата му страна, а далечен тътен, без видима причина за него, заглушаваше плискането на водата.
В основата на отделния остров, на който се намираше Мон Магистерия, имаше обширна каменна площадка, покрай която бяха вързани няколко лодки, включително покрита церемониална баржа с копринени балдахини и позлатени дървени части. Алхимични лампи, излъчващи меко синьо сияние, окачени на железни пръти, осветяваха площадката, а зад прътите стояха мирно десетина войници. Дори и бързият поглед нагоре да не бе разкрил на Локи самоличността на техния похитител, тези войници щяха да разкрият всичко.
Бяха облечени с тъмносини жакети и бричове, с черни кожени предпазители на ръцете, жилетки и ботуши, всичките украсени с релефни фигури от лъскав месинг. Тилът им бе покрит със сини качулки, а на лицата си носеха гладки овални маски от излъскан бронз. Решетки от малки дупчици им позволяваха да виждат и да дишат, но отдалече всякакви признаци на човешкото бяха изтрити — войниците бяха оживели скулптури без лица.
Очите на Архонта.
— Ето че пристигнахме, мастер Коста и мастер Де Фера — рече жената, която ги бе причакала, застана между тях, хвана ги за лактите и им се усмихна, все едно бяха излезли да гуляят вечер из града. — Мястото тук не е ли по-уединено и подходящо за разговор?
— Какво сме направили, че да заповядат да ни докарат тук? — попита Джийн.
— Не мен трябва да питате за това — отвърна жената и ги подбутна леко напред. — Моята работа е да намирам и довеждам.
Тя пусна Локи и Джийн точно пред първата редица от войници на Архонта. В десетината лъскави бронзови маски се отразяваха собствените им тревожни лица.
— А понякога — продължи жената, щом се качи обратно в лодката, — когато гостите не се върнат обратно, моята работа е да забравя, че изобщо съм ги виждала някога.
Очите на Архонта се раздвижиха без видим сигнал — по няколко войници обкръжиха плътно и Локи, и Джийн. Един от тях заговори — отново се оказа жена, чийто глас отекна злокобно:
— Ще се качим горе. Не бива да се съпротивлявате и трябва да мълчите.
— Или какво? — попиша Локи.
Окото, което бе заговорило, пристъпи без колебание към Джийн и го удари в корема. Едрият мъж издиша изненадано и лицето му се изкриви, а жената Око се обърна към Локи.
— Ако, който и да било от вас ни причини неприятности, наредено ми е да накажа другия. Ясна ли съм?
Локи заскърца със зъби и кимна.
Широко лъкатушно стълбище водеше нагоре от площадката — стъклените стъпала бяха груби като тухла. Стъпало подир стъпало войниците на Архонта водеха Джийн и Локи нагоре покрай блестящите стени, докато влажният вечерен бриз откъм града отново облъхна лицата им.
Те излязоха на площадката, обрамчена от стъклената пропаст. От тази страна на дълбоката трийсет стъпки пропаст имаше караулно помещение, а до него — подвижен мост, който в момента беше изправен във въздуха и подпрян с тежка дървена рамка. Локи предположи, че това е обичайният вход към владенията на Архонта.
Мон Магистерия беше херцогски замък в истинския стил на Теринския трон, извисяващ се цели петнайсет етажа в най-високата си точка и три-четири пъти по-широк. Редица след редица назъбени бойници, иззидани от черни плоски камъни, които сякаш поглъщаха струите светлина, изливащи се от десетките фенери, горящи на територията на замъка, се издигаха нагоре. Акведукти с колони обкръжаваха стените и кулите на всеки етаж и декоративни водни струи се изливаха от скулптурите на дракони и морски чудовища в ъглите на крепостта.