Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Майка Рикиса стоеше съвсем неподвижно сякаш не вярваше на ушите си и й беше трудно да реши дали да приеме това и просто да си тръгне или да се възпротиви.

— Нали всички знаете — подхвърли меко Биргер Бруса, — какви лоши последствия може да има за двете Сесилии, ако сгодените не стоят разделени един от друг чак до сватбата. И колкото и да те радва, Рикиса, да държиш и двете Сесилии при строга дисциплина в продължение на двадесет години, нашият крал няма да е много доволен от това.

Биргер Бруса както винаги се усмихна, но думите му бяха пропити с отрова. Майка Рикиса обаче не се даваше лесно и очите й гневно засвяткаха. Тогава кралят бързо се намеси преди да бъде нанесена обида с прекалено груби думи.

— Мисля, че можеш да го преглътнеш, Рикиса — каза той. — Имаш благословията на архиепископа за това, което решихме току-що. Нали така, скъпи мой Стефан?

— Comment? О… naturellement… ох, да ma chure Mure Рикиса… остава точно както каза негово величество, дребно нещо, няма никакъв проблем…

Архиепископът отново се зарови в агнешкото си месо, третата порция, която му бяха донесли, после вдигна чашата си с вино и привидно с голям интерес я заразглежда все едно, че въпросът беше приключен. Майка Рикиса се обърна, без да каже и дума, и тръгна към вратата, като забиваше пети в дъбовите греди.

Така кралят и неговите мъже се отърваха от човека, който със самото си присъствие се явяваше пречка за откровеността им, откровеност, която скоро започна да се налага така неумолимо, както и необходимостта все по-често да излизаш и да се облекчаваш при боровите клонки. Беше си обременяващо с игуменка на празненството, нямаше спор за това.

Но пък не беше и много по-леко с две девойки, чиито млади уши определено щяха да им се надуят от дългите разговори, които нощта все още предлагаше.

Кралят обясни, че е приготвено легло за Сесилиите в стая на горния етаж и че през цялата нощ пред вратата им ще пази страж, така че никакви зли езици не ще могат да им навредят. За двете Сесилии това оттегляне от празненството беше също толкова приятно, колкото за мъжете, защото сега те разполагаха само с една последна нощ, през която да са заедно и да си поговорят за всичко това, за което иначе дълго щяха да съжаляват, че не са могли да си кажат. Те се оттеглиха благовъзпитано, въпреки че Биргер Бруса ги спря по средата на пътя с едно приятелско изкашляне и посочи мантията си. Сесилия Роса се изчерви и я свали от себе си и когато Биргер Бруса развеселено се обърна с гръб, тя сложи мантията на кралския наместник с лъва на Фолкунгите на рамената на този, на когото тя принадлежеше.

Веднага след това двете Сесилии отидоха на горния етаж и си легнаха между ленените чаршафи и дебелите завивки, така че можеха да спят само по бельо и нощта пак им се струваше необичайно топла и приятна. На едната дървена стена имаше светилник, който щеше да гори много по-дълго време отколкото няколко свещи.