Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

След тези думи кралят махна с ръка към мястото, където седеше Сесилия Бланка, и свободното пространство до нея. Майка Рикиса хвана здраво Сесилия Роса и я поведе през залата все едно на девойката нямаше да й стигне акълът да отиде сама, а когато Сесилия седна, игуменката злобно откъсна синята прежда от ръкава й, обърна се и отиде на мястото си в другия край на масата.

Презрителното отношение на майка Рикиса към синия цвят беше забелязано от всички присъстващи и затова отначало в залата беше смущаващо тихо. Двете Сесилии се хванаха окуражително за ръка под масата. Всички виждаха, че в момента кралят кипи от гняв заради майка Рикиса.

— Майко Рикиса, ако ти храниш неприязън към синята прежда, да не би да се окаже, че не се чувстваш добре тук при нас тази вечер? — попита той подозрително меко, въпреки че сочеше към портата, която водеше навън, като алтернатива.

— Ние в "Божия дом" си имаме наши правила, които дори кралете не могат да променят, и освен това в "Божия дом" никоя девойка не носи цветовете на рода си — отвърна майка Рикиса бързо и безстрашно, което сякаш остави краля без думи. Тогава пък ярлът Биргер Бруса удари с юмрук по масата толкова силно, че халбите с бира подскочиха и настана тишина, подобна на тази между проблясването на светкавица и удрянето на гръм, всички се свиха несъзнателно, когато той се изправи и посочи с пръст майка Рикиса.

— В такъв случай знай, Рикиса — започна той с много по-нисък глас, отколкото останалите в залата очакваха, — че и ние, Фолкунгите, си имаме наши правила. Сесилия Алготсдотер е наша скъпа приятелка и годеница на един още по-скъп за мен и краля приятел. Вярно е, че е осъдена на тежко наказание за грях, от който много от нас са се измъкнали безнаказано, но държа да знаеш, че в моите очи тя е една от нас!

Биргер Бруса беше повишил гласа си към края и сега се отправи с бавни, решителни крачки към долния край на масата, застана точно зад двете Сесилии и изгледа враждебно майка Рикиса, като междувременно бавно свали своята мантия и внимателно, почти нежно я сложи на раменете на Сесилия Роса. После той хвърли бърз поглед към краля, който също така бързо кимна одобрително. След това ярлът се върна на мястото си, взе халбата си с бира, отпи няколко големи глътки, насочи халбата като за тост в посока на двете Сесилии и шумно седна.

Дълго време след това разговорите вървяха мудно. Готвачите донесоха месо от елен и свинско, бира, сладки зеленчуци и бял хляб, но гостите хапнаха толкова малко от храната, колкото благоприличието ги задължаваше.

Двете Сесилии едва успяха да се сдържат да не заговорят за всичко онова, за което се пръскаха от нетърпение да си кажат. Този вид женски приказки на масата никак не бяха подходящи, когато общото настроение беше мрачно. Затова те седяха с благоприлично наведени глави и най-внимателно докосваха храната, която иначе след дългото време, прекарано на манастирска храна, биха погълнали наведнъж.

За архиепископ Стефан готвачите бяха донесли специална храна — овнешко месо на въглища, и за разлика от всички останали на масата той пиеше вино. По време на спора между майка Рикиса и ярла архиепископът не позволи да бъде прекъснато наслаждението му от земните неща и затова сега той вдигна чашата си с вино, изучавайки съсредоточено цвета му, преди отново да я поднесе към устните си и да погледне нагоре.