Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Разбира се, това, което каза епископът, е съвсем вярно — отговори Сесилия Бланка без ни най-малко колебание. — Непознатите воини дойдоха и настояваха с толкова груби думи, че не бих могла да ги повторя, Сесилия Алготсдотер и аз самата незабавно да напуснем стените на "Божия дом". Тогава епископ Бенгт излезе напред и строго ги смъмри, след което те си тръгнаха без да ни навредят.
Кралят и другите мъже обмисляха известно време в пълна тишина тези ангелски думи на кралската годеница и след това монархът обеща, че делото му ще бъде възнаградено. Епископ Бенгт веднага настоя, че той изобщо не търси награда за това, че е сторил единствено каквото съвестта и християнският дълг повеляват, но ако може да се задели нещо за църквата, винаги ще настава радост и сред Божиите слуги, както и на небето. Скоро разговорът пое в друга насока.
Сесилия Роса попита чрез знаците си защо епископът лъжец ще се измъкне толкова лесно от примката. Сесилия Бланка й отговори, че би било неразумно една бъдеща кралица да посрамва един от епископите на кралството пред други мъже. Но нищо по случая не е забравено и кралят със сигурност ще научи истината, само че в по-удобен момент. Двете приятелки вече бяха започнали да жестикулират възбудено над масата и изведнъж осъзнаха, че майка Рикиса ги гледа от мястото си с поглед, който беше всякакъв, но не и изпълнен с обич. Вероятно тя беше видяла какво си говорят с ръце.
Биргер Бруса също беше забелязал нещо, защото той не беше този, който говореше най-много на празненството, а по-скоро слушаше и наблюдаваше. Той седеше по обичайния си начин, леко наклонен назад с онази доволна усмивка, която му беше донесла прякора Бруса, и с халба бира, лениво подпряна на едното му коляно. Сега той рязко се наведе напред и тропна с халбата силно по масата така, че разговорът замлъкна и всички погледи се насочиха към него. Всички знаеха, че когато ярлът прави така, той има нещо да каже, а когато иска да го направи, всички го изслушваха, дори и кралят.
— Струва ми се подходящо — започна той със замислен вид, — да поговорим малко може би за това какво ще можем да направим за "Божия дом" сега, когато и без това сме тук и вече чухме за подвига на епископ Бенгт. Да речем ти, Рикиса, имаш ли някакво предложение?
Всички погледи се обърнаха към майка Рикиса, тъй като се знаеше, че ярлът не задава въпрос, ако не очаква отговор. Майка Рикиса помисли внимателно преди да отговори.
— Манастирът често получава земи — каза тя. — Освен това, "Божия дом" ще има повече реколта отколкото през изминалите години. Но точно сега тук имаме нужда по-скоро от катеричи кожи и хубави зимни кожи от лисица и бялка.
Когато замълча, тя имаше вид на хитрец, който много добре знае каква изненада би предизвикал такъв отговор.
— Кожи на катерици и белки. Изглежда, че ти и сестрите сте обладани от земни изкушения. Но не може да е нещо толкова лошо, нали, Рикиса? — попита Биргер Бруса с много приятелски тон и усмивка, по-широка от обичайната.
— Няма нищо такова — изсъска майка Рикиса. — Но както мъжете се занимават с търговия, за което самите вие усърдно се похвалихте, така се налага да правят и Божиите служители. Погледнете всички тези изкаляни и съдрани мантии, които всеки втори от мъжете ви носи сега. Тук в "Божия дом" започнахме да правим нови мантии — по-хубави и по-красиви от тези, които сте имали преди. И разчитаме на прилично заплащане за тези мантии. Тъй като сме жени, не може да искате от нас да дяламе варовик като монасите във Варнхем.
Отговорът й предизвика и изненада, и одобрение. Тъй като преди малко всичките мъже се бяха смятали за посветени в търговията, те не можеха да направят нищо друго, освен да кимнат одобрително и да се опитат да гледат умно.
— А какъв ли е цветът на тези мантии, които ти и сестрите ти шиете? — попита Биргер Бруса с приветлив тон, който обаче прикриваше една лукава мисъл.
— Скъпи ярле! — отвърна майка Рикиса, правейки се на също така изненадана от въпроса, както Биргер Бруса доскоро се беше правил на невинен. — Разбира се, че мантиите, които шием, са червени с черна глава на грифон… както и сини с три златни корони или сини с лъва, който ти самият, макар и не точно сега както изглежда, по принцип носиш на гърба си…
След кратко колебание Биргер Бруса се разсмя, при което Кнут Ериксон се присъедини към него и веднага всички мъже на масата започнаха да се смеят.
— Майко Рикиса! Ти имаш остър език, но както виждам и странен начин на изразяване — каза Кнут Ериксон, отпи от бирата си и избърса устата си преди да продължи. — Кожите, които поиска, скоро ще бъдат доставени в "Божия дом", имаш думата ми. Има ли още нещо, докато все още сме в добро настроение и имаме желание да правим нови сделки?