Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Чувствам се все едно съм си у дома, в Бургундия — въздъхна той, когато постави чашата си обратно на масата. — Боже мой! На това вино нищо не му е станало от дългото пътуване. Но да сменим… ох, темата, как вървят нещата в Любек, ваше величество?
Както архиепископ Стефан си мислеше, въпреки че се преструваше, че въобще не го е мислил, Кнут Ериксон се оживи при този въпрос и веднага започна да разказва с голямо удоволствие.
Точно по това време Ескил Магнусон, който беше брат на Арн и племенник на Биргер Бруса, се намираше в Любек, за да подпише и подпечата договор за търговия с не кой да е, а с Хенрик Лъва от Сашсен. Сега една неимоверно голяма част от търговията със земите на готите щеше да бъде насочена към Източно море и да преминава между Източна Готаланд и Любек.
Ако собствените им плавателни съдове не стигнеха, населението на Любек щеше безплатно да предостави своите кораби. Новата стока, която хората от Любек искаха да получават в голямо количество, беше сушена риба от Норвегия, която Ескил Магнусон беше започнал да изкупува на едро и да транспортира от Норвежко море нагоре до езерото Венерн и по-нататък по реки и езера до Ветерн, за да може след това стоката бързо да бъде откарана от пристанището в Източна Готаланд. Скоро и желязо от Свеаланд, и кожени изделия, и осолена херинга и сьомга, и масло щяха да могат да се превозват по същия маршрут, а стоките, които Любек предлагаше в замяна, си заслужаваха направените разходи.
Не след дълго всичките мъже — и обикновените, и църковните служители — бяха въвлечени в разгорещен и ободряващ спор на тема какво ще донесат новите търговски отношения с Любек. Те имаха големи очаквания и бяха единодушни, че търговията поставя началото на нови, по-добри времена. Всички изглеждаха убедени, че голямото богатство, което търговията щеше да донесе, щеше да доведе до по-голямо единство и мир, както бяха уверени, че пък в противоположния случай конете се хапят едни други, ако хранилката е празна.
Разговорът се водеше все по-гръмогласно и бира се разнасяше с повишено темпо така, че празненството най-накрая се превърна в такова, каквото трябваше да бъде.
Двете Сесилии сега можеха внимателно да започнат да си говорят една с друга, защото никой не можеше да чуе какво си казваха там на края на масата. Най-напред Сесилия Бланка разказа, че Кнут Ериксон преди много време изпратил съобщение, че щял да дойде в "Божия дом" този ден и че тогава щял да донесе със себе си мантия за кралица. Така че майка Рикиса отдавна е знаела за това, но каквато е зла, решила да не казва нищо, защото единствената истинска радост за тази жена изобщо не е любовта към Бога, а това да измъчва ближния.
Сесилия Роса спокойно възрази, че въпреки всичко щастието трябва да е още по-голямо сега, когато всичко свърши. Колко ли тежко щеше да бъде иначе да броиш дните в продължение на повече от месец и постоянно да се безпокоиш, че може да е настъпила промяна в едно или друго нещо?
Те не успяха да стигнат далеч в своя разговор, тъй като фантазиите на мъжете за златото и среброто от търговията с Любек бяха започнали да се преповтарят, а епископ Бенгт се нагласи да води разговора за себе си. Той разказа какъв страх за живота си изпитал, но как се молил на Господ за подкрепа, за да има смелост, и тогава се решил твърдо да се намеси, за да спаси двете Сесилии от това да станат плячка, и то плячка, взета от манастир, най-лошото за една жена. Той продължи да разказва отегчително, без да пропуска и най-маловажното.
Двете Сесилии не можеха просто така да започнат да си приказват за нещо друго, докато говори един епископ и освен това говори точно за тях, макар и по-скоро само за себе си, затова те благоприлично наведоха глави и продължиха разговора си под масата на езика на знаците.
Наистина той отпрати някакви простаци, но къде е смелостта в това? направи знак Сесилия Роса.
Смелостта му щеше да е по-голяма, ако Сверкерите бяха победили при кръвопролитията, отговори Сесилия Бланка. Защото щеше да е рискувал само живота си, ако ни беше изоставил.
Следователно смелостта му се състои в това да не рискува живота си, заключи Сесилия Роса, при което никоя от двете не се сдържа да не се изкикоти.
Но крал Кнут, който имаше остро око и все още не беше съвсем пиян, съзря с ъгълчето на окото си това оживление от страна на дамите и внезапно се обърна към тях и ги попита на висок глас дали това, което казва епископ Бенгт наистина е така.