Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Но защо е тази интимност?
Убийците, които отмъщават, са гневни, те не изпитват радост. Те разрушават. Онова, което видях в къщата на Кингсли, беше балансирано. Съобщенията на стената и изкормванията са породени от гняв и съвпадат. Но не и рисуването с кръв. То е сексуален акт. Спомени, на които да мастурбира.
Това е само шум, осъзнавам аз. Ключът се крие в мотива за отмъщението. Другото е аномалия, а човешкото поведение е пълно с такива. Интересно е, но не и нещо изключително.
Връщам се на листа.
САРА ПОИСКА ДА ОТИДА НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В КЪЩАТА НА КИНГСЛИ, СМЯТАЛА Е ДА СЕ СВЪРЖЕ С МЕН ПРЕДИ СЛУЧИЛОТО СЕ. (ЗАЩО С МЕН?)
НАПИСАЛА Е ДНЕВНИК, КОЙТО ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО.
Започвам да оклюмвам. Искам да продължа, но съм на предела на силите си.
Съсредоточи се. Как ще процедираме утре?
ДВАМАТА С БАРИ ЩЕ РАЗПИТАМЕ САРА КИНГСЛИ.
КАЛИ И ДЖИЙН ЩЕ ПРИКЛЮЧАТ С АПАРТАМЕНТА НА ВАРГАС.
ИЗПРАТИ КОПИЕ НА ДНЕВНИКА ДО ВСИЧКИ С НАРЕЖДАНЕ ДА ГО ПРОЧЕТАТ.
ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ЧАКАМЕ ДО ПОНЕДЕЛНИК, НО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ПО-ЗАДЪЛБОЧЕНО ПРОУЧВАНЕ ЗА САРА И ДРУГИТЕ ЖЕРТВИ. НАМЕРИ ВРЪЗКИТЕ!
Чета онова, което съм написала, и кимам доволна. Все още имаме да извървим дълъг път, но вече мога да го видя. Започнах да го усещам, а това не е никак добре за него. Изпълнена съм от задоволство.
Минал е по-малко от ден, а вече знам защо правиш всичко това.
Оставям химикала и се отпускам.
Господи, колко съм изморена. Не само физически.
Мобилният ми иззвънява. Поглеждам дисплея. Томи. Нещо в мен малко се събужда.
Томи Агилера е нещо повече от приятел, но по-малко от съпруг. Не е просто любовник, но не и някой, от когото имам нужда всяка нощ. Казано с две думи, Томи е възможност.
Той е бивш агент на тайните служби, който в момента работи като частен охранител. Запознахме се, докато още беше в службите. Разследвах сенаторски син, който си падаше по изнасилванията и убийствата. Томи беше назначен да защитава сенатора, който беше против абортите и евтаназията и получаваше тонове смъртни заплахи. В последвалите събития беше принуден да застреля Детето на татко. Показанията ми го спасиха от политическа буря, която щеше да сложи край на кариерата му.
Тогава ми беше казал да го потърся, ако имам нужда от нещо. Обадих му се преди шест месеца и после се случи нещо интересно: целунах го и той ми отвърна. Нещата се развиха още по-добре, когато ме съблече и силно ме пожела въпреки белезите ми и всичко останало. Това ми помогна да се изцеря. Мат беше любовта на живота ми. Той беше моята сродна душа. Той беше незаменим. Но се нуждаех от мъж, който да ми каже, че съм красива, и да го докаже с пот, а не с думи. Томи направи това с удоволствие.
Спим заедно три-четири пъти на месец. Аз съм заета, той е зает, но това ни устройва. Перфектната уговорка, засега.
Вдигам телефона.
— Здрасти, Томи.
— Здрасти. Исках да те чуя. Надявам се да не е прекалено късно?
Томи придава ново значение на думата „лаконичен“. Не че се притеснява да разговаря с хората или му липсва речник. Просто е такъв. Предпочита да слуша.
— Не. В интерес на истината тъкмо се прибрах. Бях на местопрестъпление.
— Мислех, че си в отпуска, за да разчистиш къщата.
Томи знаеше какво ще правя тази седмица и беше наясно, че трябва да стои настрана. Способността му да разбира подобни неща само подсказваше за дълбочината на стоицизма му.
— Бях, но имаше едно момиче на местопрестъплението. Беше опряло пистолет в главата си и искаше да отида. Не можех да откажа.
— Всичко наред ли е?
— Не беше красива гледка, но момичето е живо.
— Хубаво. — Настава дълго мълчание. — Знаех какво ще правиш днес. Нямах намерение да досаждам, просто исках да разбера как си.
Да — казвам си, — как съм?
Въздишам.
— Чувствам се ужасно. Можеш ли да дойдеш?
— На път съм.
Томи затваря.
Действия, не думи, такъв е той.
Томи чука на вратата и му отварям да влезе. Той ме оглежда и ме води до дивана без излишни приказки. Сядаме и ме обгръща с ръце. Въздишам и се отпускам в прегръдката му.
При Томи няма галене на косата и успокоителни думи. Вместо това получавам сила и увереност, сякаш ми казва: „Ще направя всичко, от което имаш нужда, дори да е само това“.
Главата ми е отпусната на гърдите му, а усещането е сякаш съм се облегнала на скала, покрита с кадифе. Томи е едновременно грубоват и красив чернокос латино, със стегнато мускулесто тяло като на танцьор и груби ръце на убиец. Той е мъжката версия на Кали. Жените са привлечени от него като леминги от стръмна скала, готови да скочат в тези черни и смели очи. Томи не е фотомодел — има огромен белег на лявото слепоочие, който само го прави по-привлекателен, — но е красив до мозъка на костите си.