Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Не получи отговор. Мракът продължаваше да трепти, а Господаря на Севера - да блещука над него, сочейки на север. Към нея.
Спътниците му чакаха заповеди.
Той отвори уста да ги изрече, но спря. Замисли се.
- Трябва да привлечем Майев, да я отстраним от Елин. - Гласът му прокънтя над сънливото жужене на насекоми в тревата. - Само колкото да проникнем в Доранел.
Защото дори тримата заедно можеше да не успеят да се преборят с Майев.
- Ако разбере, че вървим към нея - предупреди Лоркан, - просто ще скрие Елин другаде, няма да ни пресрещне. Не е толкова глупава.
Роуан надникна към Елида. Господарката на Перант го наблюдаваше с изцъклени очи.
- Знам - каза той, докато планът се зараждаше в главата му, студен и безпощаден като силата във вените му. - Затова ще привлечем Майев с друга стръв.
13
Паякът не ги беше излъгал.
Укрити сред заледените скали на един зъбер, Манон и Тринайсетте не изпускаха от поглед тесния планински проход.
В който Сенките още преди час бяха потвърдили, че се разполага лагерът на вещиците с червени пелерини.
Манон надзърна през рамо. Дориан почти се сливаше със снега, а паякът стоеше до него в човешки облик.
Бездънните очи на съществото срещнаха нейните и светнаха триумфално.
Хубаво. Щеше да остави жива Сирен, или както там се наричаше. Докъдето и да ги доведеше това. Ужасите обаче, които паякът твърдеше, че се случват в Морат...
Но по-късно щеше да размишлява върху това.
Манон огледа смрачаващото се синьо небе. Никоя от Тринайсетте не я разпитва, когато часове по-рано отлетя от лагера им с Абраксос. Не я разпитваха и къде е ходила, докато те надзираваха стана на древните си врагове.
- Преброихме седемдесет и пет - прошепна Астерин, впила очи в оживения лагер. - Какво правят тук, по дяволите?
Манон не знаеше. Сенките не бяха успели да разберат.
Малките лагерни огньове бяха обградени с палатки и през няколко минути тъмни фигури отлитаха и пристигаха на метли. Сърцето блъскаше бясно в гърдите ѝ.
Крочанките. Другата половина от потеклото ѝ.
- Чакаме нареждане - подкани я деликатно Сорел.
Манон си пое дъх, призовавайки заснежения вятър да охлажда страстите ѝ на предстоящата среща. А и след това.
- Без нокти и зъби! - нареди тя на Тринайсетте. После пак надникна през рамо към краля и паяка. - Можеш да останеш тук, ако искаш.
Дориан ѝ се усмихна лениво.
- И да пропусна забавата? - Но тя долови блясъка в очите му, онова, което само той можеше да разбере: че не ѝ предстои да се озове лице в лице просто с един стар враг, а вероятно с новия си народ. Дориан кимна леко. - Тръгваме заедно.
Манон също кимна и се изправи. Тринайсетте се надигнаха с нея.
Едва след броени минути отдолу проехтяха предупредителни викове.
Манон държеше ръцете си във въздуха, когато Абраксос кацна в края на крочанския лагер, следван от Тринайсетте на техните уивърни. Веста пренасяше на своя Дориан и паяка.
Копия, стрели и мечове се насочиха към тях със смъртоносна точност.
Тъмнокоса вещица с тънък меч в ръка прекоси фронтовата линия, вторачила поглед в Манон.
Крочанките. Нейният народ.
Сега - сега беше мигът, в който трябваше да произнесе речта си. Да освободи думите, оковани в нея.
Астерин надзърна към нея с безмълвен призив.
Ала устните на Манон не помръднаха.
Тъмнокосата вещица не откъсваше кафявите си очи от нея. Над едното ѝ рамо стърчеше лъснат дървен жезъл. Не, не жезъл - дръжка на метла. Зад развяната ѝ от вятъра червена пелерина проблясваха пристегнати със злато клечки.
Ясно - вещица с висок ранг, щом носеше подобна метла. Повечето крочанки използваха обикновени метални пръстени, а най-бедните - коноп.
- Интересни заместители сте намерили на метлите от желязно дърво - отбеляза крочанката. Останалите ги гледаха със същите каменни изражения като на Тринайсетте. Вещицата надникна към Дориан, яхнал уивърна на Веста, навярно наблюдаващ всичко с типичната си проницателност. - И компанията ви е интересна. - Устата ѝ се изви леко. - Да не би толкова да сте закъсали, Черноклюна, че да прибягвате до споделяне?
Астерин изръмжа.
Крочанката я бе разпознала - или поне знаеше от кой клан са. Тя подуши въздуха към паяка хамелеон и присви очи.
- О, да, любопитна компания.
- Идваме с мир - заяви накрая Манон.
Вещицата изсумтя.
- Без заплахи от Белия демон?
Ясно, знаеше кои са. Коя е Манон.
- Или слуховете са верни? Че си се разделила с баба си? - Крочанката я измери дръзко от глава до пети. Манон обикновено не позволяваше такива волности на враговете си. - Но според слуховете тя те била изкормила, а ето че стоиш пред нас. В цветущо здраве и отново по петите ни. Може би и слуховете за отцепничеството ти не са верни.