Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Как ще се измъкнем сега? — извика Зак, който подкрепяше Ема и държеше Бърти в другата си ръка.
Скофийлд огледа района. От събитията при разбития „Бериев“ през експлодиралата подводница, преследването и Мечешката лаборатория, та дотук, изобщо не бе имал възможност да се ориентира.
— Не знам. Нямам представа — отвърна честно. — Просто трябва да продължим да бягаме и да стреляме, докато не ми хрумне нещо.
Продължиха да бягат и да стрелят.
Малко по-нататък стъкленият навес отново бе разбит и голяма част от рова се намираше под открито небе. Беше се събрала голяма купчина сняг, която бе запълнила алеята и препречваше пътя.
Скофийлд погледна назад. Преследвачите им сигурно щяха да се появят всеки момент.
Опита се да се успокои. Разполагаше само с няколко секунди, но ако искаха да се измъкнат от това положение, трябваше да мисли ясно и да вземе правилното решение.
„Добре. Какво трябва да направиш?
Трябва да се добера до Дракон, за да спра задействането на атмосферното оръжие в рамките на един час.
Но враговете ми ме превъзхождат на всяка крачка. И действат по координиран план, докато аз импровизирам в движение.
Те познават терена. Аз не. Разбирам къде се намирам едва след като надникна зад следващия ъгъл.
И сега те са пред и зад нас и искат да ни убият.
Май наистина ще изгубя тази битка…
И какво ти е нужно, за да не допуснеш това?
Трябва да променя условията на битката.
Добре. Как ще го направиш?
Трябва да разстроя плана им. Трябва да се махна от тази алея и да ги принудя да играят по моите правила…“
Погледът му обходи района около тях — високия скалист ръб на кратера, Т-образните греди над цялото съоръжение, стражевата кула в средата на Стадиона…
„Стражевата кула…
Точно така. Ето как ще промениш правилата на битката.
Само да мога да спечеля още малко време…“
Спомни си, че беше видял траншеи в пода на Стадиона — приличаха на военни окопи; именно там руснаците бяха изпитвали белите си мечки в различни бойни сценарии.
„Това може да свърши работа…“
— Всички! — извика Скофийлд. — Не можем да останем на алеята! Излизаме на откритото пред нас, катерим се по снежната купчина и тръгваме наляво към окопите! Те ще ни осигурят известно прикритие!
Покрай ухото му изсвири куршум.
Беше дошъл отзад.
Преследвачите им бяха стигнали до началото на алеята.
Без да пуска Дюбоа, Скофийлд се завъртя и откри огън. Хлапето, Марио и Майка последваха примера му и принудиха неприятеля да отстъпи нагоре по стълбите.
Зак и куцащата Ема първи стигнаха до откритата част на алеята. Огромната бяла купчина се извисяваше пред тях, препречваше пътя и блокираше видимостта на снайперистите от далечната кула, но също така представляваше стръмен хлъзгав склон, по който трябваше да се изкачат от вкопаната алея.
Изведнъж куршумите отново засвистяха покрай главите им и започнаха да се забиват в стените на алеята. Сега идваха отстрани, от други стрелци, разположени по ръба на кратера от източната и западната страна, заели позиции до големите стоманени подпори, от които започваха гредите, извисяващи се над обширния Стадион.
Баба и Шампион стигнаха Зак и Ема и отвърнаха на огъня.
— Тръгвайте! — извика Шампион. — Бързо към окопите!
Зак, който продължаваше да мъкне Бърти като куфар, избута Ема нагоре по снежната купчина и я последва. Двамата залазиха на четири крака през открития кален терен и след секунди се озоваха под прикритието на най-близкия окоп.
Скочиха в дълбоката метър и осемдесет траншея. Черната почва на стените й беше покрита с лед. Тесният окоп продължаваше напред, като се разклоняваше на няколко други и образуваше лабиринт от проходи, пресичащи се под прави ъгли.
Някъде откъм тези проходи Зак чу глухо ръмжене и въздъхна:
— Ох, тези окопи не са празни…
Скофийлд още стреляше назад по преследвачите, преметнал ръката на Дюбоа през рамото си. Рязко посочи с брадичка на юг.
— Майко! Искам онази кула! Добери се до нея през окопите! Хлапе, Марио, пазете доктор Иванов и Чад и настигнете Зак и Ема!