Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Да не би да има нещо ново? — попита той, издигайки глас, за да надвика машината.
Джордж поклати глава.
— Дойдох да се представя. Криминален инспектор Джордж Бенет. Аз ръководя следствието.
Той тръгна към по-възрастния мъж, а по-младият спря да дои, изправи се и се облегна на масивната задница на кравата, фризийска порода, скръстил ръце на гърдите си.
— Аз съм Дейвид Картър — каза по-възрастният. — Чичо съм на Алисън. А това е моят син, Брайън.
Брайън Картър кимна достолепно. Лицето му беше същото като на баща му, само очите му бяха тесни и бледи, като отломки от топаз. Надали беше на много повече от двадесет години, но увисналите надолу ъгълчета на устата му бяха сякаш издялани в камък.
— Исках да ви кажа, че вършим всичко, което е по силите ни, за да разберем какво се е случило с Алисън — каза Джордж.
— Ама не сте я намерили, нали? — гласът на Брайън бе мрачен като изражението на лицето му.
— Не. Продължаваме с търсенето веднага след съмване, и ако искате отново да се присъедините към нас, сте добре дошли. Но не затова съм тук. Постоянно си мисля, че отговорът на въпроса какво се е случило с Алисън се крие някъде в досегашния й живот. Не ми се вярва, че отвличането й е плод на случайна прищявка. Било е внимателно подготвено. Независимо от това какво знаете, убеден съм, че някой от селото е чул или видял нещо, което може да ни наведе на следа. Мисля днес да поговоря с всички ваши съселяни, и на всеки ще кажа същото. Моля ви да поровите в паметта си за нещо, каквото и да било, стига да излиза извън рамките на обичайното, нещо или някой, когото сте видели на място, където не би трябвало да бъде.
Брайън изпръхтя досущ като някоя от кравите си.
— Ако търсите някой, дето не му е мястото тук, не ви трябва да се оглеждате много.
— Кого имате предвид? — попита Джордж.
— Брайън — каза бащата предупредително.
Брайън се намръщи и започна да рови в джобовете си за цигара.
— Татко, на него мястото му наистина не е тук и никога няма да бъде.
— За кого говорите? — настоя Джордж.
— За Филип Хокин, за кой друг? — измърмори Брайън и се обви в цигарен дим. После вдигна глава и се взря предизвикателно в тила на баща си.
— Нали не намеквате, че вторият й баща има нещо общо с изчезването на Алисън? — попита Клъф. В гласа му прозвуча едва прикрито предизвикателство, на което Брайън вероятно нямаше да устои.
— Не сте ме питали за такова нещо. Попитахте ме дали знам за някой, дето не си е бил на мястото. Ами ето, той е такъв човек. Откак дойде тук, се вре навсякъде, опитва се да ни учи как да си обработваме земята, като че ли неговите хора са се занимавали с това от поколения насам. Въобразява си, че като прочетеш някоя книга или брошурка на Земеделския институт, и ставаш експерт. А и като си спомня как ухажваше леля Рут! Не я остави на мира. За нея просто нямаше друг изход да си върне спокойствието, освен да се омъжи за него.
— Доколкото си спомням, на времето не го преживя толкова тежко — отбеляза саркастично баща му. — Ако Рут и Алисън не бяха освободили Бенксайд Котидж, ти и Дениз щяхте да започнете брачния си живот в старата ти спалня. За теб не знам, ама на мен ми е по-добре, като не чувам как таблата на леглото се тряска в стената по цяла нощ.
Брайън се изчерви и изгледа мрачно баща си.
— Остави Дениз на мира. Сега говорим за Хокин. Знаеш не по-зле от мен, че няма какво да търси тук. Не се дръж така, като че ли и ти по цял ден не мърмориш що за безполезен лигльо е и как ти се ще старият скуайър да бе имал повече ум в главата, та да не остави цялата земя на пришълец като Хокин.
— Това не означава, че той има нещо общо с изчезването на Алисън — отвърна Дейвид и потри брадичката си с ръка — очевидно семеен израз на объркване.
— Баща ви е прав — каза меко Джордж.
— Може и да е — съгласи се Брайън с нежелание. — Но и Хокин все всичко знае най-добре. Ако се налага и у дома така, както в селото, братовчедка ми трябва да живее по-зле и от куче. Не ме интересува какво говорят останалите, убеден към, че не може да е била щастлива в една къща с Хокин. — Той плю презрително на циментовия под, обърна се рязко и се упъти към далечния край на обора.