Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Капитан Лув чакаше жертвата си на паркинга на супермаркета „Гранд Юниън“. Беше я открил на една от ка­сите, пофлиртувал беше с нея, докато контрольорът засече оборота от смяната ѝ, после се реди в продължение на месеци на опашката пред нейната каса и всеки път разменяха усмив­ки и по някоя и друга дума. Съблазняване от този тип изиск­ваше време, но Капитан Лув не бързаше. Научаваше някои дребни неща за живота ѝ от подслушани разговори с колеж­ките ѝ, събираше впечатления, подплатени с отделни факти, и се постара постепенно да се превърне в познато лице за нея — лице, което се свързваше в съзнанието ѝ с усмивка и с при­ятелска дума.

През изминалите няколко седмици бе ускорил програ­мата: появяваше се пред касата ѝ почти ежедневно - пропъту­ваше километрите до Риджфийлд само за да я види и да се разпише за няколко минути на касата ѝ. Увеличи и покупките си, за да създаде повод да прекарва повече време с нея (заряз­ваше закупената храна в количката на паркинга). Разглежда­ше разходите като задължителна, но много ниска цена за ед­но прелъстяване, много по-ниска от разходите за цветя и обе­ди по ресторанти - освен това така той не оставяше следи. Романтичното пламъче, запалено у нея по този начин, не пред­разполагаше към споделяне с приятелки или колежки. Никой не ги виждаше заедно. Връзката между тях бе лична тяхна тайна, необлечена с думи и не напълно осъзната от нея. Но Капитан Лув знаеше за какво си фантазира - това бе част от таланта му...

През последния месец беше започнал да търси съветите ѝ за хранителните продукти, предлагани в супермаркета, пи­таше я как да готви някои зеленчуци, какъв вид месо е препо­ръчително за децата, изграждайки по този начин у нея образ на мъж с кухненска престилка, на предан баща, загрижен за правилното хранене на децата си, на отговорен човек, който решава сам житейските проблеми на самотното бащинство, но с известно трогателно затруднение, омотан между подп­равки и ребра. Стараеше се дори изборът му на покупки да го отделя от другите и да я заинтригува допълнително. Проявя­ваше и смелост, и невежество, готовност за поемане на рис­кове, но от управляем кротък тип. И тя бе самотен родител - факт, който беше изровил без затруднение през периода на проучване на жертвата. Не след дълго те споделяха за минута или две общата си любов към децата, провалите и отчаянията - както и тежката ежедневна работа, свързана с отглеждане на деца без подкрепата на втория родител.